Точно този, най-лошия ли си избра,
точно той ли събуди сърцето ти
и подобно на цвете го стъпка в пръстта,
със замах ти отряза крилете?
Точно този ли пусна в своята нощ,
точно той ли целуна гърдите ти,
пак ли с него се любихте до сутринта
полудели от страст, недопита?
Точно този, с кинжала в едната ръка,
а във другата - с ябълка зряла
те превърна с отрова и обич в жена-
преродена, завършена, цяла.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
много е близо до мен е стихът, Данита argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
