Събудих се и този ден
по Неговата воля.
Три облака небе над мен,
три метра пръст отдолу.
Ръце да меся хляба чер,
сърце – да го раздавам.
Гърбът ми – да крепи на чест.
И чест за да прощавам.
Хей толкова ми трябва днес
под звездната паланка –
за пътищата ми адрес,
за чувствата ми – ласки.
За взора ми букет цветя,
за спомените радост.
Три облака – да полетя.
Три метра пръст. Да падна.
© Миглена Миткова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
