Една любов, която ни руши,
която ни превръща в сива пепел.
Една любов на многото стени.
Напукала душите ни от клетви.
Една любов, която ни променя.
Която като факли ни запалва.
Разбила всичко между теб и мене,
но без да ни остави да забравим.
Една любов, която ни убива,
която ни разкъсва от въздишки.
Дошла да ни накаже с всичка сила,
че с теб не знаем как да сме си близки.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
