Тя не е като вас
Тя не е като вас. Разноцветни гердани си сплита
и ги пуска в небето – въздушни, да хванат дъгата.
Всяка птица и цвете в града са за нея богатство.
Не гладува, а вкусва от дашната слънчева пита.
Ще ви стресне с наметка от пъстри, пришити парцали.
Подхвърлете ѝ малко храна, даже някоя дреха...
Еднократната милост за някой е вечна утеха.
Тя не е като вас. Тя се смее наравно с децата.
Може би ви е мъчно, когато минавате вечер –
тя си спрята леглото на пейка под звездния навес...
И се молите Бог да ви пази от участ такава.
Не е в Господ вината, вината е чисто човешка...
Няма място сред вас, без парфюм и напудрени бузи,
а самият живот е забравил дори да я пусне.
Но последният дъх, щом сбогува се с нейните устни,
ще остави дъга. Да ви свети, доде ви е гузно.
© Миглена Миткова All rights reserved.
