Мухълът мирише странно...
небето облаци крои!
вятърът, бронхит го хвана
не вярва никой вече, във падащи звезди.
Ръцете с кремъка се борят,
да създаде искри, искри
а от тях да пламне огън
огънят на нашите мечти.
Сърцето тръпне в изнемога
очите във сълзи блестят
ръцете скръстени в молитва
за народа наш тъжат.
© Ангел All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
