Ужаси на детската площадка
Колкото добре и да живее,
сладостта от живота е кратка,
на всяка майка, която посмее
да се появи на детската площадка.
Посреща я на входа плачещо дете,
сополите му стигат до ядрото на земята,
на пързалката горе става меле,
двегодишно виси надолу с главата.
Три момчета бият се за кестен,
изпод шумата изкачат още две,
търсят красотата на сезона есен,
някой дъвче жълъд и реве.
От люлките се чува "Помоощ!"!
Майка търси си детето в храстите.
То я моли: "Искам още!"
"Добре, де, счупеното носи щастие!"
Едно невръстно скача със чадър.
Чуло нак'ви глупости за Нютон.
Гравитацията е бял кахър,
за паднали от толкова високо.
Някой тича с мокри кърпи.
"Не яж това, било е на земята!
Да, проблем е, че го настъпи,
не си го пъхай във устата!"
Ще се върне ли пак или няма?
Въпросът е спорен.
Тръгва си нашата бъдеща мама
с удар с лопатка и жълъд... за спомен.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
