Събуди ли се, мое утро?
Огря ли този свят с лъчи
искрящи, мили, топли, плодородни,
вещаещи щастливи дни?
Аз чакам те при мен да дойдеш
и да разпръснеш твойта топлина!
Цветята да пробудиш и в душата
за миг да се разлисти пролетта!
Събуди ли се, мое слънце,
или пък още спиш в тъма?
Аз чакам трепетно, макар че
не съм те виждала едва от вечерта.
© Миглена Миткова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
