Събуди ли се, мое утро?
Огря ли този свят с лъчи
искрящи, мили, топли, плодородни,
вещаещи щастливи дни?
Аз чакам те при мен да дойдеш
и да разпръснеш твойта топлина!
Цветята да пробудиш и в душата
за миг да се разлисти пролетта!
Събуди ли се, мое слънце,
или пък още спиш в тъма?
Аз чакам трепетно, макар че
не съм те виждала едва от вечерта.
© Миглена Миткова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
