Защо тъгата дави ми сърцето ...
защо тъжа за минали неща?
Къде изчезна човешкото в човека!?
Къде е нашата Страна?
От роби превърнахме се в кръвопийци.
Ядящи своята си плът. Омраза, злъч, защо?
Парите... всичко ли купуват.
Агония, смърт, тишина, пируват...
Някъде в далечната земя...
Раят,не топло е май е Ада
Но на кой му пука за това.
Майки в черно се сбогуват...
Земята наша потъва във кръвта
оставена след кражба дива
За собствени блага.
Утро е мъгла покрива болката
която не заспива.
© Ангел All rights reserved.
Благодаря и на прочелите стиха това значи много за мен.До нови!!!