Узрялото небе на есента
Октомври има много гласове,
с които да повика ветровете,
да ги нашари с леки цветове
и покривите мокри да наметне.
Да улови деня в дъждовен дим
и в гънките удобно да се сгуши,
докато ние с теб валим...валим
и чуваме октомври как ни слуша.
Октомври има много тишини,
увиснали сред хлъзгавите клони
и слуша как със теб мълчим...мълчим,
докато с листопада си говорим.
Настигаме по склона вечерта,
политнала над сънените къщи.
С узрялото небе на есента
октомври двама с тебе ни загръща.
© Христина Мачикян All rights reserved.
