Погледнах в кладенеца,
видях себе си
в небето.
Бял облак доплува и ме погали
леко.
Черна котка елегантно се настани
до мен.
Помилва ме някак си
меко.
Ветрецът разчорли косата ми
във водата.
Вълшебен,приказен ден!
Изплува,видях те,
за миг стопи
самотата...
© Люси Атанасова All rights reserved.