В очите ми живеят ято гарвани...
Над табора е тъмно като клюка.
Мирише на луна. Узряла дюля.
А вятърът зад хълма се потурчи -
като евреин зад арменска булка.
Мъжете стъкват огън - да танцувам.
Ще плюя на жаравата им тясна!
На ромски всички цигани да псуват,
ако сега не разберат каква съм!
Пет века им доказвам, че съм Яна...
И горда - като Йово - им се плезя.
В очите ми живеят ято гарвани,
които от врабчета съм отгледала.
Откраднах кон - не станах конекрадец.
Но дяволът накрая го отлъчват.
С последната си обич ме намразиха.
И Бог ме приближи - с едно възкръсване.
2007
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
