В теб да се огледам
Трептиш
в космическата зима
на истини, пресипнали от болка.
Флиртуваш с вятъра,
а снеговете те измиват,
за да не знаеш още колко
пътеки дим те чакат,
изгорели
по дъното на зъзнеща печал.
И колко още стенещи раздели
ще станат дъжд,
от упреци пиян.
Дали ще бъдеш пак
морета волност,
изпили светлината на деня,
или ще си безмълвна пропаст,
спасяваща на птиците съня...
Тогава,
ако само оживееш,
ако отминеш тишината бледа,
ако през мъката си
пак копнееш,
ще мога в теб, сърце,
да се огледам.
© Геновева Христова All rights reserved.
