ЕДНА луна е тази нощ изгряла,
ДВЕ облачета пък се в нея гушат.
ТРИ птичета пак пеят до отмала,
а ЧЕТ'РИ охлювчета тихо слушат.
ПЕТ весели светулки се прескачат
с ШЕСТ падащи листенца от дървото.
А СЕДЕМ мравчици пъплят в тревата
с ОСЕМ зрънца – храница за гнездото.
И ДЕВЕТ рака тракат мързеливо
с по ДЕСЕТ крака върху камен бряг.
А ХИЛЯДИ звезди блестят лениво –
тъй приказна нощта ще бъде пак!
© Миглена Миткова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
