Влюбена
Не знам защо ти позволих
да ме омаеш с твоя поглед тих.
И мислите ми накъде отвлече?
Те гонят те, когато си далече.
Към тебе мислено се връщам.
Докосвам те и нежно те прегръщам.
© Поля Христова All rights reserved.
Не знам защо ти позволих
да ме омаеш с твоя поглед тих.
И мислите ми накъде отвлече?
Те гонят те, когато си далече.
Към тебе мислено се връщам.
Докосвам те и нежно те прегръщам.
© Поля Христова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...