Тази нощ ме събуди дъждът
с миризмата на "Клан"-а.
Изстуди кафето отвън
на перваза във каната.
По бюрото ти лампата сам-сама
запрелиства хартиите.
Тиха музика някъде спря
и зацъка будилникът.
Тази нощ телефонът звъня,
отговори му секретарят.
Тази нощ скръцна врата
и раздвижи се стаята.
Тази нощ телевизорът спря
и изгуби картина.
Тази нощ твоят дух мина оттук
и в отвъдното мина.
© Павлина Гатева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
