Врати...

Mar 23, 2021, 5:26 PM

Poetry » Love, Phylosophy

870 5 2

Колко тегав е пътят към вкъщи!

До последния миг те държах,

но разплитаме възел от пръсти.

Всеки влиза в различна врата...

И тогава светът замълчава.

Две душѝ някак спират да светят,

а небето до мрак потъмнява,

че мъгливо тъгата се стеле...

После идва дългата нощ.

И заспиваме. Всъщност почти.

Тишина. Да я режеш със нож.

Като рана за смърт ни боли.

Зазорява се. Слава на Господ!

Още ден, в който пак ще вървим.

Много скоро във миг съдбоносен,

ще сме в нашия свят, неделим!

Колко много любов ни е нужна!

Чудно как сме били досега?...

В свойте къщи сме толкова чужди,

че мечтаем за обща врата...

Стихопат.

Danny Diester

Please sign in with your account so you can comment and vote.