Време да порасна
Затворени сме в битова окръжност
не можем да заспим спокойни вечер.
На мен не ми отива да съм тъжна,
на теб не ти отива да си в черно.
Но тук за цветове е твърде тясно.
Аз имам само лист и химикалка.
Ти мислиш, че е време да порасна
аз мисля, че големите са жалки.
Във себе си тая любов и ревност
такива, от които става пламък.
Ти лъжеш, че обичаш безрезервно,
аз вярвам безрезервно на измами.
И някак продължаваме нататък.
Стените се напукват до основа
Не се превръща сивото във блясък,
и старата любов не става нова.
Макар че всичко е прозрачно ясно,
отказва и отказвам да го видя.
Ти казваш, че е време да порасна,
защото щом порасна, ще си идеш.
© Деница Гарелова All rights reserved.
