Oct 31, 2021, 9:32 PM  

Време да порасна 

  Poetry
1073 9 17

Затворени сме в битова окръжност

не можем да заспим спокойни вечер.

На мен не ми отива да съм тъжна,

на теб не ти отива да си в черно.

Но тук за цветове е твърде тясно.

Аз имам само лист и химикалка.

Ти мислиш, че е време да порасна

аз мисля, че големите са жалки.

Във себе си тая любов и ревност

такива, от които става пламък.

Ти лъжеш, че обичаш безрезервно,

аз вярвам безрезервно на измами.

И някак продължаваме нататък.

Стените се напукват до основа

Не се превръща сивото във блясък,

и старата любов не става нова.

Макар че всичко е прозрачно ясно,

отказва и отказвам да го видя.

Ти казваш, че е време да  порасна,

защото щом порасна, ще си идеш.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??