Вълчица
Много е див въздухът тук.
Студен и някак свободен.
Няма никаква мисъл и слово.
Само звук на препускащи стъпки.
Много е силно времето тук.
Като пътека, която върви нагоре.
Няма условности и регламенти.
Има само инстинкт за живот.
По-силен от кръв,
по-болезнен от рана.
А някъде
много далеч
се събужда
зората...
© Ина Костова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
