Jul 31, 2014, 4:30 PM  

Възможност

688 1 0

Научена да плува в морето!

Увлечена от синевата в небето!

Обгърната с вълните на полето!

Повишават ударите на сърцето!

 

Умът ми до къде достига?

В зависимост къде се взира.

Съмнения дали да подозира?

Научен да отхвърля и разбира!

 

Мислите ми  тичат разведрени...

За неизвестното прилежно подредени!

Съсредоточени само в цел една.

На хората добрата вест - да подаря!

 

Всред нас витае нежна топлина

Люлееща се и над нашата земя

Трябва само да се досетиш

любещите хора да усетиш!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...