Feb 14, 2020, 10:02 AM

Закрилник

  Poetry » Other
1.3K 0 2

На света всеки идва със болка

и проплаква почуствал студа.

Всеки има орисница своя,

начертала му тайна съдба.

 

В далечните дебри на мрака

всеки има блестяща звезда.

Тя го пази и води нататък,

към безкрая, към светли поля.

 

Всеки има и три планини,

три свещени закрилници верни.

Свята майка и силен баща,

и приятел подал му ръка.

 

Той, приятелят често е всичко,

той е майка, грижовен баща.

Той притичва се първи на помощ,

да помогне в страшна беда.

 

И разбираш, когато го няма,

колко важен, потребен е бил.

Колко обич и колко надежди

той за теб от сърце е родил.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря сърдечно, Мария!
    Честит Трифон Зарезан или Свети Валентин!
  • За истинското приятелство - с обич!🔯 Към това ни приканваш и нека стихотворението ти намери своите последователи, Хари!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...