Apr 9, 2008, 11:03 AM

Закусих...

960 0 7
 

Закусих свежи мисли

и надежда...

Налях си малко радост,

после тръгнах

по стъпките на старите копнежи,

за да съм себе си

и да лесно...

 

Премного пъти другите играех

и се обличах

в непривични роли;

забравях се оттатък тротоара

и не достигах своята охота...

 

Не ме познаха

и не взех покана

към земния си рай -

за мен предвиден...

Пропуснала съм много светофари

и всеки път

в клишетата се скривах...

 

Но днес закусих,

без да се гримирам...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....