Признанието ни става все по-тежко
през времето, което отлежава.
А сянката ни - отстрани безгрешна,
по-плашеща и бледа се стопява.
И сълзите ни стават по-горчиви,
събрали бремето на чуждия живот;
следите ни - отблъскващи и сиви,
се вият и изчезват без любов.
Признанието, отдавна закъсняло,
се смее и посочва ни света -
усмихват ни се хората, но вяло -
изпращат ни без капчица тъга....