Завръщане на Мъж
ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ
... и къде ли се скри? –
може би вдън гори
отлетя ми щастливата пролет? –
от брезите сега
капе бавна мъзга –
аз за слънчице, помня, се молех.
Друго време дойде –
вее снежно перде
и се вихри в душата ми зима.
Накъде да вървя –
ми кажи? – накъде,
ако някъде още те има?
Планини от печал
аз към теб извървял,
в твоя сън, в твоя скут ще се срина.
Колко малко живот
Господ Бог ни е дал! –
по-нетраен от дим през комина.
За какво бях дошъл?
Мъж – сред вълците – вълк! –
аз към теб намотах не пътеки –
вятър – в дол и ждрело –
би ме челно – и зло! –
днес потъвам в очите ти меки.
Сън е всичко било!
Постели ми легло? –
и до теб да се будя – навеки!
© Валери Станков All rights reserved.
