Здравей, всичко точно
Недей да говориш за мене, за теб и за нас.
Не ме доближавай– ни с поглед, ни с думи, ни с мисъл.
Убийствено много ми липсваш, но аз съм си аз
и мога докрай да отричам, че адски те искам
в деня ми,
в нощта ми,
в платната,
в несръчния стих…
в онези сюжети, които за нас бих написала.
Аз често се питам – простих ли ти? …
Май ти простих!
Обаче защо те виня, че без теб нямам смисъл?
Защо те виня, че ме търсиш в един през нощта?
След скучното твое “Здравей” на каква да се правя?
–Здравей, всичко точно! - а после се срива света.
Простих ли ти? Май ти простих…
Ала как да забравя?
За малко сърцето ми спря и е пълно със страх.
Недей да ме търсиш, след вече поставена точка.
Добра съм в това да мълча. И години мълчах.
Не ме доближавай, при мен всичко друго е точно.
© Деница Гарелова All rights reserved.
