Зов за обич
Не съм от тези, скромните момиченца,
по бузката които те целуват
и дръпват се смутено, тип светици.
Не с бузки, с други работи палувам.
Не съм и от онези - много милите,
които в страх да не раняват
по три пъти премерват всяка мисъл.
Прибързано и алангле се изразявам.
Не влизам също в категорията кротки,
които гледат те в очите мило,
примъркващи като персийско коте.
Беснеейки, попръжвам, често жиля.
Не съм от тихите, та чак недоловима,
които се приплъзват неусетно
и във присъствието им почиваш си.
Емоциите ми вдигат възглас до небето.
Каквото хвана, нищо не довършвам.
На обещания - царица; после
с добрите намерения си се измъквам.
Нервират ли ме, стрелям напосоки.
Природно бедствие съм, но съм тази,
която всичко в тебе обожава!
Непостоянна в цялото многообразие,
обичай ме, харесвай ме такава!
© Таня Донова All rights reserved.
