knqza (Даниел Стоянов) knqza (Даниел Стоянов)
162
Jul 15, 2006, 5:42 PM

ЗОВЪТ НА ОКЕАНСКОТО МОМЧЕ

  Poetry
752 0 7
Сред тъмните води в Атлантика,
на онзи скален бряг живееш ти.
А нечий глас безспир те вика,
любовта си с теб да сподели.

Оставил диря той на плажа,
тръгни по нея, навътре влез.
Изцяло слей се със пейзажа,
стани вълна на синия копнеж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0