Jul 15, 2006, 5:42 PM
ЗОВЪТ НА ОКЕАНСКОТО МОМЧЕ
Сред тъмните води в Атлантика,
на онзи скален бряг живееш ти.
А нечий глас безспир те вика,
любовта си с теб да сподели.
Оставил диря той на плажа,
тръгни по нея, навътре влез.
Изцяло слей се със пейзажа,
стани вълна на синия копнеж.
на онзи скален бряг живееш ти.
А нечий глас безспир те вика,
любовта си с теб да сподели.
Оставил диря той на плажа,
тръгни по нея, навътре влез.
Изцяло слей се със пейзажа,
стани вълна на синия копнеж.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много са ти интересни стихотворенията
да можех и аз да пиша така!Браво -
Една русалка бе видяла
лика му в онзи звезден час,
когато замечтан във тишината
луната гледаше в захлас.
И ето тръпнеща и няма
русалката със влюбено сърце
с вика си нежен призовава
океанското момче! -
Хубаво е, Дани!!! Поздрави!!!
-
Красив зов за любов!
-
Хареса ми,Дани!
-
Злати благодаря ти.
-
Красиво написан зов.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
