Н Е О С Ъ З Н А Т А С Л Е П О Т А
Всичко що ни се случва
в този живот толкоз прекрасен,
не е плод на просто налучкване
в рамките на нашите житейски романи, ...
Всеки тук на този свят е отрязък време в космическия миг и час
всички сме родени в шанс, неповторим и уникален, за този свят!
И-бремето, което е в нас и радостта която е неизменната му час,
водят ни в пространството пред тях да запълнят отрязъка от нас...
Петя Дубарова /25.04.1962.-04.12.1979./ ...
Отидох там. По-близо до кея.
Наех хотел до морската градина.
През прозореца ще наблюдавам нея.
Дух, жена и страст, спомени без име.
Задуха и не заваля. ...
С годините, ставаш си ближен приятел,
не се пренебрегваш, не се и виниш,
състезателният ти дух е ням наблюдател
а грешките - уроци, които цениш.
Да водиш битки заради хленчещо его, ...
България… моя светла и силна земя!
Моя съдба тъй горчива и сладка,
колко обич в сърцето пося,
както може единствено майка!
Ти предаде на своите чеда, ...
Понеже съм създадена от плам
не мога да мъждукам. Вощеници
край мен рисуват сенки многолици,
а аз изгарям. И гневът ми ням,
отприщи ли се в яростни пожари, ...
Сключваш длани в молитва ли, мъдрост?
Строго смръщена, сива мълчиш.
Стига гледа в незримото бъдно,
дай магия – да хване дикиш,
срещу людски закони и строгост, ...
Някога, някога, толкова някога, че питам се:
Аз ли съм това?
Макар че духът е същият и усмихвам се:
Колкото - толкова, каквото - такова!
Очите са същите, макар да виждат различно, ...
Тук стените са влажни от тишина,
а времето се разклаща като ръждясала ключалка.
Пиша ти, за да не изгубя гласа си –
той е последното свободно нещо в този затвор.
Може би навън днес има протест, ...
Дойде декември и душата му е бяла,
сънува сняг градът ни и с ръмежна жал,
врабец притихнал в мокри клони се е сврял.
Оплаква златната си есен на раздяла.
А тя, с любов и нежност топлина раздала, ...
Ето ме, приятели, днес, тук и сега
вперила поглед към сините небеса.
Накъде съм се запътила от заранта
към новите ми 365 дни от моите лета.
За някои съм същата, за други съм дама, ...
Тик - так... Понеделник идва пак.
Нова седмица започва... Но на
стара почва. Има-няма, все едно.
Пак сме с мириса на туй л...о!
Ново-старо... все едно, няма да е ...
Ще имам ли сили, а знам ще боли,
как есен да сторя на пролет?
И ангели бели за мене дали,
априлска дъга ще измолят?
По мокрите жици сто дрипи висят, ...
Ще бъда блаже́н, ако с моята саможертва
възкръсне България за нов живот.
Екзарх Антим Първи
Баща му го е кръстил Атанас.
На двайсет в Хилендарската обител ...