Сред мраморната пустош колосално
издига се метална пирамида.
Под блясъка й гледащ ни реално
тайната на вечността е скрита.
Във нея всеки, който пожелае ...
Заслушах се в компаса на сърцето
и тихо ми прошепна „продължи“ –
без цел и без посока, накъдето
ухаеше на сбъднати мечти.
Дали в сърцето пролет придошла е ...
Засмей се и докарай пролетта!
Мъглите зимни вече да си ходят.
Разлистени мечти да разцъфтят
и слънчеви пътеки да ни водят.
И нека вятърът да донесе ...
Животът се сви до навик и дъх,
до ритъм, без сърце, без посока.
Денят се разсипва на пепел и страх,
нощта е пещера - куха, дълбока.
Хората - сенки от минали дни, ...
Ръка рисува по платното с четка,
картината на днешния човек.
Обзет от земни планове и сметки,
той вярва, че господства в този век.
Не искам да повярвам, че не чува, ...
Разбрах те. Какво друго да кажа?
Аз само това бях — разбираща.
Че безумно си объркал живота си
и себе си все не намираш.
Любовта… тя остана някак встрани, ...
Екзистенциално изследване на женската природа като мост между материята и божествения дух
Жена съм —
с екстатична природа.
Вода съм —
разливам се в мирис на живот, ...
Останаха ми две неща във този свят -
Едното е безценният ми глас,
а другото намира се отзад
на тялото ми (много важна част)
И ето, че сега реват за първото ...
БЮФЕТ НА НЕПОЗНАТА ГАРА
Не тръгвам никога с подготвен план
и не отмятам точки в таен списък.
Ако из пътя си, с трънак настлан,
залутам се, мълвя: – Върни се. ...
Лъжливите овчарчета
Слънцето скри се зад хълма, свечерява се,
а лудият е още на тънкия връх на дървото,
целият персонал продължава да го увещава,
да слезе, та всички най-накрая да кротнат. ...
Порязвам се на острата ти нежност,
под дланите ти тегне тишина.
Приплъзва се по сипея на бездна
с извивката на гъвкава змия.
С надежда е изпълнена… нелепо… ...
Между скалите - езеро заспало.
Дали ще се събуди до зори?
Водата му - сребристо огледало
и там потъват острите скали.
И само водно конче се разхожда ...
Тази любов, тя е приказка! И докосва ме в бяло.
Като цвят от разцъфнала клонка на вишна.
Тази любов, така топло на август ухае.
И прегръща ме. Думите ми за нея толкова са излишни.
Тази любов, дълго зад ъгъла ча́кала, ...
Времето наше тихо изтича,
И често "съдба" се нарича,
Като пясък между пръстите се рони,
И никой изгубения миг не успя да догони.
За бъдеще бляскаво ние мечтаем, ...
Стари лидери пак са се вкопчили
в идеал за борба и за власт,
а Народа, за жертва нарочили,
агитират: „Продайте ни глас“.
Днес Народът гневи се, бунтува се, ...
Сърцето на времето тупка в секунди,
когато щастливи от радост летим
и в мигове светли и приказно чудни
ръцете си влюбено с тебе държим.
Сърцето на времето тупка в минути, ...
Ильо войвода
Там, високо над Коньовска планина,
за героя грее една ярка червена звезда.
На Ильо войвода за смелостта и гордостта,
един истински българин, борец за свобода! ...
Вместо със утринни капчици роса –
Мрачен залез погълна моята душа.
Сякаш по жарава ходя боса,
а след мен остава кървава следа.
Винаги съм била черната овца – ...
Как искам в тебе леко да се сгуша,
гласа ти нежен кротко да послушам.
Разказвай ми какво шепти сърцето,
рисувай ми мечтите си, където
пусни и мен да сложа два-три щриха – ...
Лабиринт
Животът е най-големият лабиринт,
из който изгубени се лутаме вечно,
а Смъртта е най-тънкия трик,
заблуждаващ, че навън сме излезли успешно. ...
Аз знам, че не всеки е храбър.
И знам, че не всеки е твърд.
Ти казваш - плътта ни е слаба.....
А който не е точно от плът?
Но хайде, не ми отговаряй. ...
Времето, то е относително понятие,
Но тече така бързо в твоето обятие,
В безгрижни разговори и мечти,
Често губейки се в твоите очи,
Любов такава всеки желае, ...
В планинско село, де върхът висок
прегръща небосвода в сън дълбок,
живееше девойка с дух кристален,
сърцето ѝ – подслон за всеки страдалец.
Дете на съботен ден – родена със съдба ...
Всеки си има собствен часовник,
който тиктака като сърце, със стрелки -
две въртележки в лунапарк, събрани в очи на дете.
И - докато то обувките си събува, за да тича,
а с връзките си прави въже, едно паяче ...
Боже, наистина ли вече го няма?
Наистина ли няма да се върне?
Кажи ми, че е някаква измама –
и пак ще може да ме прегърне...
Болката вътрешно ме разкъсва ...
Прегърнати навярно, но невярно,
от скъпите ви половин жени –
под миглите им будни ще се мярна
с цял наръч от порочност и вини.
Клошар край поцинкованите кофи, ...