Poetry by contemporary authors
Искаш ли да бъдеш огън буен? ( Terzanelle ) 🇧🇬
Потърси ме ти отвъд мечтите!
Плам зове от феникс светлоструен.
Отвори за идното очите!
С вярата душата се пробужда. ...
Защото има Любов 🇧🇬
и всяка стъпка напред ти тежи,
когато в тъмното пак те боли,
и в очите ти има само сълзи.
Когато губиш най-скъпото нещо, ...
Моите нестихващи стихове 🇧🇬
твърде интересни...
за да бъдат песни.
Те са бесни и отвесни,
за разбиране нелесни, ...
Същността 🇧🇬
Най-добрите подбери,
с примери безчет ги подкрепи,
но както да ги изречеш,
до нея няма да се добереш. ...
Някога беше 🇧🇬
Беше мил, внимателен, загрижен.
Някога беше…
Беше добър, всеотдаен, учтив.
Някога беше… ...
Последната прошка 🇧🇬
Тук слизаха сръндаци през декември.
Сред акварела снежен – сякаш в сън,
контурите им – драснати в червено,
под звезден купол викаха ме вън. ...
Книгата на морето 🇧🇬
Морето не умее да затваря истини.
То пише с вълни,
изтрива със приливи,
а всяка капка помни повече ...
Виновен 🇧🇬
че родих се в объркан свят.
Но разбрах, че той е само станция междинна,
на вечния всемирен кръговрат.
Край мене се рояха световете, ...
Минава времето 🇧🇬
а ние все не го разбираме.
Гоним миражи в захлас
и бавно в тишина умираме.
Какво спечелихме от суетата, ...
Купесто-дъждовна 🇧🇬
Аз вървя без чадър, дъждобран.
Аз вървя умерен, спокоен.
Аз вървя във мен си събран.
През мокрите улици градски ...
За лъжливата акустика 🇧🇬
щом е гръмкозвучен.
Ангел си 🇧🇬
така красива, нежна и с очи,
събрали светлината свята
в блясъка на хиляди лъчи.
Снагата ти – ручей буен, свеж, ...
Такава пак ще те обичам аз 🇧🇬
ту ангел си добър, ту дявол лош.
Ти в болка ме превръщаш и в екстаз,
и ден светлиш, и носиш тъмна нощ.
Пред твоя храм понякога на пост ...
Надежда 🇧🇬
А лайтмотивът е до втръсване познат.
Не бойте се! Дори и в тъмното горят,
обичащите луди, като мене,
животът в иглени уши ме вдене ...
Дисекция 🇧🇬
Тече навярно полицейски час.
Вселената е тремор от забрани
за мен, за теб - за всекиго от нас.
Мастилен мракът вече ни омазва, ...
Стъпалата 🇧🇬
към небето - с обич - мир
и не напето
................................................
друга подредба ...
Магията на любовта 🇧🇬
сред знойна пустиня.
Любовта е бисерна мида
от дълбоко море.
Любовта е полет на птица, ...
Вампирска душа 🇧🇬
и сърца като камък студени.
Те на дявол жесток са маша
и от свята човечност - лишени.
Впиват зъби и нокти без жал ...
Нека диша тази земя! 🇧🇬
Филм на ужасите или нашествие на века?
Или отроче на безгранична алчност човешка?
Почерняла е земята от метални пера̀.
Всяка педя е постлана на хълма отсреща. ...
Многоточие от криволичещи знаци 🇧🇬
на Дявола показал среден пръст,
на дните си горчилката заквасил,
от две раздели да си спретнеш кръст.
На бурята в окото сляпо вгледан, ...
фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/ 🇧🇬
лъч
проби
тъмата
в моя кратък сън ...
Свободен да бъда 🇧🇬
не купувам щастие със злато и бол.
Едно само моля с изправена снага
свободен да бъда под сините небеса.
Свободен да казвам какво ми тежи, ...
Разтребване на душата 🇧🇬
Защо ли му завиждахме през ден
на онзи, дето повече го бива?
На тази мисъл паднали във плен,
по-често сметката ни беше крива. ...
Лятно утро 🇧🇬
и слънчеви лъчи на сноп събира,
и после сред лъчите хубавее
щом лятно е, това се подразбира.
А изгревът като море прелива ...
Есен 🇧🇬
Автор: Иван Бозуков
Дълго чакани „птици“ са „меките“ есенни дни,
обезсилено вече е „острото жило“ на зноя.
Дъждовете дойдоха и вятър „игриво звъни“, ...
Невротично стихотворение 🇧🇬
и предизвикват ми световъртеж,
дано не падна зашеметена на земята
от характерния за невроза бодеж.
Обливам се в студена пот ...
Покой 🇧🇬
Покоя да е част от всяка твоя клетка.
Да прониква в самата ти душевна същност и да се изразява в дейността.
Да стане туй основна твоя мисъл:
"Вълнението прекомерно, да заместиш със спокойна будност." ...
За метала и медала 🇧🇬
толкова от него по-далеч става медал.
Работилничка за сънища 🇧🇬
където вечен мрак цари,
живее тайно малък джин
и чудеса безброй твори.
Събира всеки детски сън, ...
Тежестта на неизреченото 🇧🇬
тегнат необмислени слова.
Изцапани с кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.
И този белег стяга като примка ...
Сцена 🇧🇬
на която всички са актьори,
но играят ужасно,
а аз от последния ред гледам
и стоя безучастно. ...