Червена нишка в нощта се вие,
протягам длан към тихия простор.
Душата ми под свила тиха крие
един копнеж във своя жив затвор.
Студена лунна светлина ме гали, ...
Душата ми е мястото, където
са безпощадни време и съдба,
и в дежавю - земята и небето
в синхрон са творчески или в борба.
Всеживият ми знак на любовта ...
От малък ме учеха тихо да бъда
такъв, какъвто светът пожелае,
да крия сърцето си, своето чудо,
за да не смущавам чуждите нрави.
„Защо си различен?“ — ехтеше безспирно. ...
сияния, сменете бързо цветовете
и откажете се от лунните насоки
не идва да сте като мойто цвете
нюанси не достигат ви, дълбоки
не желая чувства лесно да отпускат ...
От ляво ни съветват:"Себе си бъди!"
От дясно ни подсказват:"Променяй се! Не спи!"
Разни светли хора, слънцеяди и възвишени,
диктуват без умора квантови различия.
Бог, владици, дзен и карма, сочат истината вярна. ...
Въздишка отрони внезапна душата,
като ехо далечно от детски смях отривист,
за нещо безвъзвратно стопено в следата
с мирис на младост в гънки на времето скрит.
През залезът кротък на звучности странни ...
Как го нараниха, как го умориха,
защо искат да страдаш, а не те оставят да падаш?
Сърцето не боли, то само кърви;
пътят бе опасен, а умът стана страшен.
Сърцето не иска да играе, сърцето не мечтае; ...
Опитах се да свиря с цигулари,
с изящни музиканти да творя,
с очите си съзирах минзухари,
и мечтаех песен да им посветя.
С харизана цигулка аз засвирих, ...
Нощта ражда из корен сметки
за ток. Гняв! Безпределен гняв!
Из потни панелки, из тъмни мазета, из Фейсбук групи за
майки – излязоха всички: гневни, рошави, с анцузи „Адидас“, с джапанки и с
решимост в очите! ...
Ушиха ми дрехи от чужди думи,
обувки от очаквания – тесни.
Стъпвах тихо, по котешки, безшумно,
да не смутя на никого прогреса.
„Така се прави! Бъди кротка! Умна!“ – ...
ТРИ КАПКИ ЛЯТО
Гората есенна кълве последни слънчеви трошици.
И листопадът накълби къдриците си над билата.
Изпяха непознат рефрен в тревите шушкащи щурците.
След клюки, дрязги и делби останахме си непознати. ...
Какво цветно лято, и хубост каква -
цъфтят в градини ружи омайни...
Кралици са те, божествени цветя,
бели и кремави, сини даже...
Все изящни, като от свила сякаш, ...
Градът е сляп за сенките в нощта,
които дебнат тайно, безпощадно.
И чакат да потънеш в самота,
да свиеш знамената си безславно.
Но ти не си направен от стъкло, ...
Родих се в шепота на първата си мисъл,
във капка време, паднала от вечността.
Не знаех още що е път и смисъл,
ала ме тласкаше напред една звезда.
Преминах през градини от въпроси, ...
Натоварена съм с толкова очакване,
идеология и бизнес интереси,
(дори и в някои очи съм секси)
и чакат бонуси от мойте зарове...
Империи създадох и такива срина́х, ...
Под сводовете властваше безимен закон,
а четири кумири пазеха мълчание;
и всеки млад човек привеждаше поклон,
приел за своя участ чуждото предание.
Тъй Уелтън ваеше покорната съдба ...
Носих лица, които не бяха мои,
с усмивки изкуствени, просто научени.
Гласът ми шепнеше "Спри, успокой се",
но чуждите думи крещяха в мен, заключени.
Свивах се тихо, за да се побера ...
Не ставам тази сутрин за клас,
там да се уча да правя бели.
Мама пада до мене в несвяст,
а от небето огън навънка вали.
Разлетя се малката, тясната стая, ...
Остана в сънища да се явяват
любимите ми, дето Бог ми ги отне...
И всеки път добро ми подаряват,
както старица хляб отчупва на врабче.
Щом леден вятър душата забрули ...
Тринадесет години си без нас,
духом все живееш ни в сърцата.
Не стихва мъката, но в труден час
сънищата галят ни в отплата.
Бъди ни, рожбо, ангел от небето, ...