Помня тихия храм. Бе отдавна, но знам,
Божеството рисувано молех:
Дай ми мъничък знак. Научи ме, Ти, как,
да се скрия в черупка от орех.
Имам бурна душа. Дъждовете теша, ...
КАЗИНО
Без край, без смисъл или без начало –
нощта е сбор от непонятни кръгове.
Аз тук съм – ти оттатък огледалото.
Било каквото е било, залъгвах се. ...
Дълго се опитвах да те разбера.
Вглеждах се във всяка дума и детайл.
Човек от непознатото изпитва страх,
затова те мразех, но те мразех тайно.
Опитах се да вникна в същността ти ...
До мене спря, когато нямах нищо –
останала вдовица в самота.
Натрупаните спомени разнищвах
и търсих в тях живец за старостта.
А ти бе неочакван и смутено ...
Въздиша тежко в кафене човек,
умората в очите тихо го издава,
навярно ходил е по път нелек
и този път за него продължава.
Въздиша тежко не от старостта, ...
Стоя и гледам булеварда —
нощта е тиха, ледено хладна,
а през прозореца с очи те диря,
дано поне за миг да те открия.
Но само фарове се нижеха в мрака, ...
Прекрачиш ли веднъж в шейсетте,
друга символика придобива денят,
уж отдавна си зрял и взел каквото взел,
но все още търсиш Аз-ът с духа.
Откъм морето бризът гали страните. ...
Съдбовна бременност
Ще ми се наложи напук на себе си да се замъкна
в Сити центъра на нашето голямо българско село
и само за две минути смело със замах да затъкна извора,
от който за всички ни извират проблемите. ...
Във сънища безсънни все живея -
в полите черни на отвесни планини.
От полъха на чужди мисли леденея
и скитам сам из кривогледи равнини.
Печатът на отвъдното отвред надвисва - ...
Кой назова те луда? Дръзна да изрича
такива думи, обич? Стар последен влак?
Самият той слепец е, може би глупак.
Не вижда ли душата искрена девича?
Вдигни глава, любов! Виж колко ти прилича, ...
Извай ме от остатъците нова.
От гьол душата моя извади.
Стеснен ми е отдавна кръгозора,
затворих се, дано не прокърви
наново тя — душата не е дреха, ...
Сутрин и вечер, в сърцето с тревога,
с тиха молитва се молех на Бога ...
Ангеле верен, мой ангеле златен,
молех аз Бога при мен да си пратен....
Ето, накрая те Господ изпрати, ...
Ела при мене властно с влудяваща походка
и пак да е прекрасно във вишневата лодка.
Със изгрева далечен от там- от небосвода,
със чара си сърдечен и женската пророда.
Със бъдеща милувка от нещо неродено. ...
За късната любов не се говори,
тя е единствено смисъл за двама.
Не звучи с фанфари, тромпети.
Не крещи, че е обич голяма.
Често идва в края на август ...
Тази любов - почти ослепяла -
ги разпъва сред мир и пожар
Всяка дума, в плътта натежала,
е белег под кожата - стар.
А страхът, че след нея ще бликне ...
Дойде при мене късно - като влак
пропуснал всички гари на сърцето ,
когато вятърът на моя мрак
донасяше от миналото ехо.
Дойде без гръм, без огнени слова, ...
На разбрания човек малко думи му трябват —
един поглед стига, за да разбере.
Не пита шумно, не съди, не бяга,
а тихо до болката чужда ще спре.
Не му трябват клетви, обещания гръмки, ...
Дъждът с нетърпеливи нежни пръсти
косите по лицето ми лепи,
а вятърът на мене май е кръстил,
врабчето, спящо в старите липи.
То мъничко е. Колкото надежда, ...
Отдавна в трета възраст е Генади
и гребенът му също е в архив,
но бърза той мустака си да глади
след всичко женско, и се чувства жив.
На пейка сяда в градската градина. ...
Приписват му нелепи чудеса,
по-тежки и от тръните, и кръста.
Изказват го с отворени уста...
Четат си го угодно и през пръсти...
А той не се направи на велик, ...
Еретизъм
Когато година след година сланата попарва овошките
и това от тенденция се превръща във закономерност,
отхвърли конформизма, присъедини се към "лошите"
и потърси решението във дълбоко скритите Ереси! ...