Летящият Холандец
Какво се случи на Петрохан
и как се прехвърли на Околчица,
къде е пантерата черна от Шуменското плато-
ние народ ли сме или сган, ...
Късно вечер. Погледът ми – вял.
В джоба смачкан мокрият билет.
Мисли влачат боти в рядка кал,
страх и гняв чертаят зъл сюжет.
Аз подритвах камъчета с дни. ...
Погледнах се в мръсното огледало
Безнадежден, самотен, беден
Това общество никога нищо не ми е дало
Петната засъхнали обикаляха лицето
Лицето, с което всички ме познават ...
На синора на нива камениста
от семенце що вятърът довя
изникна круша, пролет я разлиства,
и ръси цвят в околните нивя.
Не помни колко пъти се облече ...
I.
Будилникът мълчи, а сутринта е моя,
не бързам за никъде, светът е по‑спокоен.
Правя си кафето царски, на бавни обороти,
и мисля – най‑сетне имам време за живота си! ...
Събуждам се с усещане за пролет,
а слънцето е още пеленаче.
Мъглата кърми го – почти до обед,
и го повива в пелени прозрачни.
Ще ги разкъса щъркел, емигрирал ...
Компактност
Гениите са хора, при които
бъдещето постоянно се превръща във минало,
което е все без шанс да се случи
поради интензивната тяхна настояща ангажираност. ...
Едно момиче и едно момче
Подаде ръка на изгубена нежност,
изпълни сърцето ѝ с хиляди думи,
и всичко, което поиска, до вечност
дари неуморно, безхитрено умен... ...
Вчера, днес, утре, думи са, нали?
Съществуват си, редуват се,
ала в нашите души приели ли
са вечност, лъжем себе си, уви.
Вчера бяхме млади и непредпазливи. ...
В тревата зелена коте се крие,
с лапички бели муцунката мие.
Тихичко мърка, гледа без страх,
кихна внезапно, покри се със прах.
А Шаро до него опашка върти, ...
Чаках те – на времето стрелките –
ръждясаха от толкоз тишина!
Сърцето ми – отдавна е огризка,
проядено от глад и тъмнина.
Но… Чаках те! Отново и отново – ...
Прелетял през беззвездната бездна,
в пустота, и във мрак, и във студ,
изведнъж през прозореца блесна,
сякаш смигна ми: "Ето ме тук!"...
Във отблясъци мигом се пръсна ...
Ако хванеш гората
Къде си млади българино ти сега,
някъде, попилял си се по света.
Работиш, слугуваш на богати господа,
спомняш си за родината само с тъга! ...
Шаро на двора опашка върти,
в тревата със лапички рови,
гледа пчеличка, подскача, жужи
с кошничка за медеца готова.
Във ваничка малка, пълна с вода, ...
И си крием душиците – рана до рана,
всяка дума е толкова умна.
А предел за мечтите таванът е станал
и изкуствени няма да лумнат,
от словата ни кръстове – стигма, до стигма, ...
С ръка под брадичка, отправила взор
навън към цъфтящите бели овошки
в хармония мислите — ангелски хор,
и моли душата за искрена прошка.
Жадувам те пламенно, чак ме боли ...
Защо кастрира котката, кажи ми?
Наистина ли ти направи това?
Животът беше му осеян с рими.
Сега завинаги ще го боли глава.
Модел на завладяна държава. ...
Стигнах до извода, че един поет е поет ако има някаква драма в живота си. Ако няма, трябва да вземе назаем или да си купи от Супера. Изглежда, че в света на поезията щастието е дефицитна стока, просто защото никой не иска да чете за човек, който се е събудил, изпил си е кафето без инциденти и е имал ...
Опитвам се дори, когато чувам лъжи
кротко да изслушвам и запомням.
Опитвам се светлина от сияйни нули
да не допусна за слънца да приемам.
С беден речник, но тумбак изпречен ...
Пастир небесен някъде, къде ли,
засвири тихо и без нота грешна.
На паша пусна слепите недели,
без думи ме ориса да те срещна.
Немирен вятър някога, кога ли, ...
Художникът със трепет се отдръпна...
Приключил бе заветния портрет...
Загледа се... Неловко той преглътна,
смутил се, че застанал е отпред...
Какви коси, какви очи, усмивка... ...