Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Мечти без предели 🇧🇬

Петдесет свещи в тъмата ще светят,
петдесет години днес ще отметнат.
Сълзи по лицето ще има ли - не зная!
Знам, че обичам и че още мечтая!
Бързах, любих, учих се, трудих и хоп - ...

Nivelina

Poetry » Philosophical

333

Сбогуване с октомври 🇧🇬

Тръгвай си, октомври, не бих се разплакала.
Не беше от добрите, признавам...
Прекалено много може би съм очаквала,
но и една от изненадите ти не заслужавам!
Омръзна ми от изпитания! Не, че не съм ...

ДаниелаВиткова

Poetry » Landscape

387 1 5

Когато нямаше 🇧🇬

Когато нямаше айфони,
слушалките прескачаха
прозорци и балкони....
Когато нямаше айфони,
се срещахме очи в очи ...

Лютиче

Poetry

361

Някой 🇧🇬

Някой, някъде посял семка...
една такава пожълтяла!
Тиква – жълта, зряла, за тиквеник
узряла, цигулка... с’ захар
овкусена със канела, но... ...

aap

Poetry

416 1 2

Без ответ 🇧🇬

БЕЗ ОТВЕТ
Дух
и плът…
и душа
помежду им – ...

Ramadan1995

Poetry » Philosophical

340 1

Солените кристали 🇧🇬

Морето – пристан с утринна прохлада,
отворено към летния безкрай,
предлага ни любов като награда,
в прегръдката на земния си рай.
Аз пак те търся в този слънчев ден, ...

Varahiil

Poetry » Love

492 1 3

Всеки сам за себе си решава 🇧🇬

Ищах пламти в очите ни и днес,
душите ни разгарят се немирно.
Не сме дарени сякаш със финес,
не сме с жакетче – а ла франка стилно.
Балканци сме и доста ни личи, ...

dansyto

Poetry

339 2

Каква любов! 🇧🇬

Каква любов! Човек да се обеси.
Сред сушав климат все порой завлича я,
все търси ме на чуждите адреси,
а знае, че съм нейна... или ничия,
сред тъй опротивелите приличия, ...

Patrizzia

Poetry

285

В тишината 🇧🇬

Тишината е тихото бойно поле, щом утихнат
след страстите нашите голи прозрения
и от мрака невидим паяжина творец плете,
стъпки глухи засипва вятър студен, с виелица...
Тишината говори... Стига да можеш наум ...

АлбенатодороваИванов

Poetry » Philosophical, Free verse

627 2

Есенна разходка 🇧🇬

Есен щедра е застлала
приказен килим,
ще помоля татко,мама
да излезем вън.
Слънце есенно във парка ...

АлбенатодороваИванов

Poetry » For children

581 1 2

Волна душа 🇧🇬

От всеки ден искра вземи
и запечатай във сърцето.
От топлината посади
усмивка чиста на лицето.
От всеки път грабни следа, ...

natiii

Poetry

315

Октомври отмина 🇧🇬

Октомври задъхан почти се изниза,
усмихнат от слънце и бял от слана.
Дърветата свалят най-пъстрата риза
и бавно измръзват от студ без листа.
С носталгия тиха и с властваща сила ...

Скитницa

Poetry » Landscape, Other

668 3 9

Монолог преди поредния дуел 🇧🇬

Жените ви са само протоколно ваши.
Сред вихъра на този брачен маскарад,
мен празната халка до днес не ме уплаши,
отказал кум да бъда, или сват.
След скучния уют на празните недели, ...

argonyk

Poetry

687 1 4

Халюцинации 🇧🇬

Нечиста е думата
"Халюцинации" - тя
Много често се
Използва за:
Кошче за "боклук". ...

Лесничея

Poetry

495 2

Пещерен SMS 🇧🇬

Селям айлекум!
Бог здраве да дава!
Срещат се религиите
и с уважение се поздравяват.
Това не се харесва на главорезите, ...

krasio0109

Poetry

249

Преходът 🇧🇬

Между жълтото от знойното лято,
прокрадват се тихо промените както
усещаме, че времето бързо лети,
днес е август, а утре септември уви.
Така и в живота ни сезон след сезон ...

Nivelina

Poetry » Philosophical

369 1

Есенна любов 🇧🇬

Денят се плъзга като лодка
по есенната тишина,
мигът е с влюбена походка
и отдалеч те разпозна.
По къдравата ти украса, ...

zelenaradost

Poetry

323 1

18+ Така те виждам 🇧🇬

Високи токчета. Бельото, черно.
Дантелено. И дръзко!
Матрак огромен. Като сцена!
Талази страст. И музика.
Две чаши. Вино. И сметана. ...

mislitel

Poetry » Erotic

540 1 2

Поезия 🇧🇬

Присмиваш се на тъжните поеми
и гледаш отвисоко заблудено.
,,Поетите филмари са големи,
внимание си търсят принизено”.
Но щом веднъж се влюбиш като нас ...

ГерганаЖелязкова.1

Poetry » Love

410

Не бе любов 🇧🇬

Това нашето
не беше любов,
а вечно преследване.
Любовта е за двама,
тук няма място за друг, ...

honesty

Poetry » Love

357

Тъжно 🇧🇬

Все някога ще се събудим...
Народе, знам, ще дойде ден.
Тогава, като ято бели гълъби
във небето, свободно ще полетим.
Все някога доброто ще възкръсне... ...

aap

Poetry

422 4 2

Ще мога ли? 🇧🇬

Една сълза огромна като камък
отрони се от моята душа
тихо се изсмя и се сля
с капките прозрачни на дъжда.
Помислих си, ще мога ли ...

Kors

Poetry » Free verse

753 4 10

Порив 🇧🇬

На парчета се обича,
когато си строшен.
И пак светът ще тича,
пак ще бъде уморен.
А аз те мисля и очаквам ...

chavdar75

Poetry » Love

323

Бяла катеричка 🇧🇬

Катеричка Рунтавелка с бяла пухкава къделка,
сам- самичка във гората хрупка орехи, горката.
На дървото си играе, хем се чуди, хем се мае –
жълъди ли да си бели със черупките им цели,
или да си сготви чудна от листа чорбичка свидна? ...

АлбенатодороваИванов

Poetry » For children

664 1 5

В сърцето си приемам ви 🇧🇬

По изборите им ще ги познаете,
прегръщат любовта и светлината.
Ще кажете: Как скрит е в тебе рая ти?
Фантазия ти имаш пребогата.
А те са като всички и безкраен е, ...

Patrizzia

Poetry

290

Парченца стъкло 🇧🇬

Събудих се в ръцете ти веднъж,
небето беше кротко и щастливо,
една сълза превърнала се в дъжд,
изми нюансите на всяко сиво.
Тогава някак си го проумях, ...

Зои

Poetry » Love

508 2 6

По устните ми 🇧🇬

Пустее плажът, вятърът притихнал,
самотен гларусът унил кръжи.
И този бряг, от векове привикнал,
в студена сол и спомени лежи.
Не си до мен, ала те помня още, ...

Varahiil

Poetry » Love

491 2 5

Може би 🇧🇬

В спомена имах своето всичко.
Росни поляни, слани, планини.
Вятър измете всичко прилично,
а пулсът сърдечен, запрепуска самин.
Пътят не бе труден, а благодат! ...

Лютиче

Poetry

377 2 3

Бог на седми коловоз 🇧🇬

БОГ НА СЕДМИ КОЛОВОЗ
… понякога на гарата във Варна стърча самин – на седми коловоз,
и все така се надам и си вярвам, че ще пристигне с бързия Христос,
да го прегърна с обич на перона! – все туй мечтах си хиляди лета,
и с куфара му – минало 100 тона, да литна като птица над света, ...

Валери_Станков

Poetry

502 3 2

Есенна щедрост 🇧🇬

Преваля. И небето е ведро
от лъчи и от синия цвят.
И щастливата есенна щедрост
как се лее. Денят е богат.
В тишината на скритите мисли ...

zelenaradost

Poetry

491 2

Огледално 🇧🇬

Огледалце, огледалце на стената,
защо изпитваш болка тъй позната?
Защо се виждам все по-ясно в тебе?
Защо сълзите скриваш със усмивка?
Пренасяш ли огромното си бреме ...

ГерганаЖелязкова.1

Poetry » Love

412

В глумилище и маскарад 🇧🇬

В глумилище и маскарад
Време върви така славно.
Раздават се шеги плавно
Ах, празничен, весел заряд.
Смях, забава, блаженство ...

Martin_Hristof

Poetry

285

Следа 🇧🇬

С Л Е Д А
Едва когато си на себе си по-верен
от вярата на тримата влъхви,
можеш спокойно бриза вечерен
на живота си в края,да вдъхнеш. ...

krasio0109

Poetry

311

Размяна на статуквото 🇧🇬

Епилирани,
гримирани,
филмирани,
програмирани,
мъже... ...

mislitel

Poetry » Other

293

Време 🇧🇬

"Тик-так" стрелките крещят,
Минават минути и стават на минало.
Пясъкът изтича, дните летят,
И сякаш никога не ги е имало.
Спомени остават, ала избледняват. ...

Aphrodite

Poetry » Other

383 1

Диалози за глухи 🇧🇬

Говориш. Аз не слушам. Няма път,
по който да се върне радостта ни.
Но кимам. Само жест. А виж студът
ни подминава, вместо да остане.
Говоря. Чуваш само хладина ...

svetlitschka

Poetry » Love

533 4 2

В тръните на страховете ми 🇧🇬

Изгарям. Съдбата ми… може би рязко,
а може би злобно удари деня ни.
А в шарена черга, навън бе прекрасно…
Внезапно потъна. И странно се счупи.
Застанах потресен пред късчета мене, ...

Несъвместимият

Poetry

935 5 14

Октомври 🇧🇬

Но дъждът не спира да вали…
И нощите вече студени са.
В тъмата остават следи.
А ръцете ти — илюзия далечна.
Откъсват се бавно последните дни, ...

ЧернатаРоза25

Poetry » Love, Strict forms

315 1

Победи себе си 🇧🇬

Всеки иска да бъде видян.
Всеки иска да бъде разбран,
чут, обичан, щастлив и значим -
с никого да не бъде сравним.
Няма рецепта за живот, удобен за всеки. ...

Nivelina

Poetry

246 1

От малки вечности мигът се състои 🇧🇬

От малки вечности мигът се състои,
нехайно махнеш, ето, вече пропилян е.
И черното, и бялото са все бои,
избирай – креп, или клавиши на пиано.
Стрела и дума, и мълчание... боли, ...

Patrizzia

Poetry

375 3 4

Poetry by contemporary authors

Мечти без предели 🇧🇬

Сбогуване с октомври 🇧🇬

Когато нямаше 🇧🇬

Някой 🇧🇬

Без ответ 🇧🇬

Солените кристали 🇧🇬

Всеки сам за себе си решава 🇧🇬

Каква любов! 🇧🇬

В тишината 🇧🇬

Есенна разходка 🇧🇬

Волна душа 🇧🇬

Октомври отмина 🇧🇬

Монолог преди поредния дуел 🇧🇬

Халюцинации 🇧🇬

Пещерен SMS 🇧🇬

Преходът 🇧🇬

Есенна любов 🇧🇬

18+ Така те виждам 🇧🇬

Поезия 🇧🇬

Не бе любов 🇧🇬

Тъжно 🇧🇬

Ще мога ли? 🇧🇬

Порив 🇧🇬

Бяла катеричка 🇧🇬

В сърцето си приемам ви 🇧🇬

Парченца стъкло 🇧🇬

По устните ми 🇧🇬

Може би 🇧🇬

Бог на седми коловоз 🇧🇬

Есенна щедрост 🇧🇬

Огледално 🇧🇬

В глумилище и маскарад 🇧🇬

Следа 🇧🇬

Размяна на статуквото 🇧🇬

Време 🇧🇬

Диалози за глухи 🇧🇬

В тръните на страховете ми 🇧🇬

Октомври 🇧🇬

Победи себе си 🇧🇬

От малки вечности мигът се състои 🇧🇬

Queue