Господ с пролетна хубост зарадва ни,
чудна красота е навсякъде...
Но покрай нас буря смачка цветята,
уви - бяха прелестни, уханни...
С аромата от слънцето - прекрасен, ...
Градът е затвор от бетон и лъжи,
където умът ти в окови държи.
Потоп от лъжи и отрова ни дави в кал,
светът е изстинал, прогнил и заспал.
Издигаш стени от студена бруталност, ...
Един безобиден въпрос
„Щастлив ли си?“ – уж безобиден въпрос,
но всеки изтръпва и сам се оплита…
Години близнаци в познат коловоз –
заспиваш, събуждаш се…, влачиш копита… ...
На търпение учи ме ехото. С него самичка,
бях в пустиня, на ледник и в пусти отколе земи.
На съдбата съм аз благодарна, повярвай. За всичко.
Доземи ме превива, гори ме, но пак не сломи,
тази тъничка уж и изникнала в блато тръстика, ...
Децата мечтаят с цветовете да играят,
безброй усмивки и весели дни,
чудесата на света искат да узнаят,
сред сините морски вълни.
Децата мечтаят за свят съвършен, ...
Спомени общи, така любими,
но защо са толкова болезнени?
Как да се справя с чувствата необясними –
ще си останат в мен копнежите обречени.
Често се сещам за времето наше, ...
С какво ме плашат: смърт, вoйни и глад?!
заси́тих се: дойдох, видях, живях...,
навсякъде едно и също, брат –
световно лицемерие и страх...
Не зная колко лошо е било, ...
Не искам думи. Наслушах се вече.
Мълчи ми се само, да слушам дъжда
как бавно тактува нота по нота.
Да гледам как криволичи по тъжни стъкла.
Не искам спомени грешно създадени ...
Очаквано студен е този май.
Студът от Кремъл взе че ни попари.
И приказките… имат своя край:
на власт дойдоха старите другари.
Наследници на бившия режим ...
Със ярка светлина ме задушаваш,
отровен и двулик - неведом Май...
С нещастията твои ми внушаваш,
че светлината никога не носи рай.
Че Бог чедата свои бързо изоставя ...
Виктория Дара
С Банга Ранга смело през вековете
по път твърдо от Господа начертан,
на Историята през каньоните и върховете
народът ни извайва своята вечна, сакрална съдба. ...
Една сълза в очите на несретник
понякога събрала е скръбта
която носи този клетник
в измъчената си, изстрадала душа...
Душа не срещнала разбиране, любов ...
Изправен над потока от коли и хора
понесли грижите на днешният си ден
стои на паметника Александър Втори,
Освободителят с' забрава обграден.
Сред пропагандната война сега у нас ...
Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни –
шутове с крива ръка.
Клетвите в хляб наш насъщен са мода – ...
Когато ти е тежко, мрачно и студено,
спомни си дните — всичко преживяно.
Макар и да са носили тъга в сърцето,
не плачи за вчера — то е отлетяло.
Вземи от спомените само светлината, ...
Последно надъхване
на Дара
Всички избрани сте на супер звездно ниво,
но само един ще празнува щастливо накрая,
България е обречена на успех със световен залог, ...
Първо нещо чупим, после го лепим,
продължаваме, докато се обезличим...
Нещо търсим, но дали го намираме,
или временно проблема замаскираме?
Времето тече понякога твърде бавно, ...
В последния момент притихна дъждът,
а улицата светна като спомен стар.
Един прозорец пазеше света ми буден,
един поглед — цял неизказан пожар.
В последния момент подадох ръката, ...
Как искам тя сърцето да послуша
да го изплаче този тъжен стих,
на кръстопътя в нощен час и тих...
Убива ме полека тази суша.
До днес каквото писах и изпях, ...
Нашето място – още ни чака.
На картата липсва. Няма адрес.
Двама влюбени, изпуснали влака…
Товара със себе си носят до днес.
Часовникът старите релси брои, ...
Безкрайното скитане във висините на самотата -
дали ще има някога край?
Или в празни надежди тъне душата,
съзнавайки липсата на мечтания рай?
Безмълвното ехо сега ме пронизва. ...
Нарисувай ме като вятъра волна,
да политна нагоре в небето.
Да зарея се пак във простора.
Както бриз да погаля лицето ти.
Нарисувай ме като капчици дъжд. ...