Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Скулптура 🇧🇬

Той може да разплаче камъка,
или да го накара да запее,
да го разголи, да открие паметник
от някаква антична епопея...
Да го потърси в миг на отчаяние, ...

radiola

Poetry » Philosophical

324 1 1

Нагамеа 🇧🇬

Нагамеа
Между звездите скитаща планета,
сред нищото, съвсем сама,
с магнитна броня, магма
и сковани в лед морета. ...

ivanbardarov

Poetry » Philosophical

372 1 2

Пиши по небето 🇧🇬

Реалността като уморена змия
притиска дъха ти, увила се в теб,
но ти не забравяй, че твоята сила
е скок на пантера от робския гнет.
И старата кожа на болната напаст ...

LyudmilaStoyanova

Poetry » Philosophical

303 1

В залеза 🇧🇬

Вечер дъждовна… някаква гара,
отправили взор към някакъв път…
с надежди… укрити в куфари стари,
нашите мисли с листата кръжат.
Кафето горчиво, цигарите гаснат, ...

Лютиче

Poetry » Love

560 6

Училище любимо 🇧🇬

В училище съм вече аз
и влизам с радост всеки час.
Една учителка любима
посреща ме с топлина,
със знание, усмивка и внимание. ...

MarinaNesheva

Poetry » For children

419

Сънят на липите 🇧🇬

Сънят на липите
Когато градът най-накрая притихне
и вятърът спре да брои листопад,
липите започват в съня си да дишат
– със златния прах на един стар град. ...

Deep_Blue

Poetry » Landscape

342 1 2

През трудности към звездите 🇧🇬

В нощ без път и без следи,
вървя напред, макар да боли.
Със рани, скрити под мълчание,
нося в сърцето си желание.
Когато буря ме пречупва, ...

HristoDimov

Poetry » Philosophical

364

14+ Каня ви на среща 🇧🇬

Съблякох се напълно, безвъзвратно,
оголих всичко скрито най-безсрамно!
И шоуто ми воайорско е безплатно -
Елате всички, ще ви изумя тотално...
Или сте свикнали така със голотата, ...

mislitel

Poetry » Philosophical, Other

329 2

На Сашо 🇧🇬

"И да се дърпаш, сълзите пак те намират.
Опитваш да не плачеш, но боли.
Завесата пада след изживения ден.
Опитваш отново, но утре."
Нима си малко мръднал, приятелю? ...

MiryanaTaseva

Poetry » Free verse

315

Джирото 🇧🇬

Джирото
на Дара
Никога не забравяй, че Господ е българин!
Той така подреди нещата преди мечтания старт,
та да могат надеждите на всички ни да се сбъднат ...

krasio0109

Poetry » Free verse

312

… и честно си носете своя кръст. 🇧🇬

Аз днес реших отново да ви кажа,
че - анонимно в този умен век,
и в сайта ни се подвизава - даже,
удобният изкуствен интелект.
Отдавна мога… да го разпозная, ...

Yuri

Poetry » Civic

403 5 12

Cветулкова вечеря 🇧🇬

Надеждата е мъничко глухарче,
от пеперуден дъх ще отлети.
И като него мъничко нагарча,
но зная, че ме обичаш ме и ти.
Утехата – светулкова вечеря, ...

Patrizzia

Poetry » Love

411 2

Заключени вселени 🇧🇬

За кой ли път избра ги за залог
на чуждо щастие горчиво, изтерзано.
Без жал захвърли във вира дълбок
думите, с години изболяни.
Реши да ги убиеш… за урок ...

tanq_mezeva

Poetry » Love

524 3 8

Покаяние 🇧🇬

Прости ми Господи - извърших грях
и не един и не и два....
Че много късно осъзнах
да нося пълната вина
затуй че просто не успях ...

lubotran

Poetry » Philosophical

356 2 2

*** 🇧🇬

Сънувах те какъвто си в мечтите ми,
явил се от далечен свят.
Изпратен да сушиш сълзите ми,
искри във тях да заблестят.
Откраднал на морето синьото, ...

Alitheia1

Poetry » Love

334 2

Любовен ритуал 🇧🇬

Звездите палят нежно небосвода,
а космическият полъх на нощта
завръща ме във времето, в което мога
да пея ритми с арфата на любовта.
Пренася ме воалът на кашмира ...

Вая

Poetry » Love

364 1

В тихото 🇧🇬

Когато замечтаят волно птиците,
когато слънцето прощава се с деня,
когато пълната луна съветва се с жриците,
когато звездна пелерина покрива всичко в тъма,
когато плажът златен занемее, ...

Вая

Poetry » Love

406

В нощта 🇧🇬

Спиш ли? Няма да те будя.
Ще се промъкна само тихо в стаята,
ще те погаля нежно, ще прокудя
сенките, застинали в тъмнината вялата.
Ще стъпвам боса, сънена, щастлива ...

Вая

Poetry » Love

401

Неочаквано 🇧🇬

Гальовно ме гледаш в очите,
както винаги съм искала аз,
до реката корони склонили са върбите
и шепнат загадъчно на розовия храст.
Аз знам, че съм красива в този миг, ...

Вая

Poetry » Love

420

Разминаване 🇧🇬

Срещнах те не късно.
Късно беше времето.
Срещнах те сред шум —
а те запомних като тишина.
Сред чужди смехове и късна музика ...

JustAlex

Poetry » Love

424 1

Ковачът на надежди 🇧🇬

От този огън тръгва всичко, знам,
гори в гърдите му отдавна
и сякаш е от Бога си призван
от мъртъв въглен да разпали клада.
И с вкопчени във времето стрелки ...

jenyivanova

Poetry » Philosophical

422 3 7

Думите отлитат, написаното остава 🇧🇬

Думите — като птици в здрача —
прелитат тихо над света.
Една надежда в тях припламва,
ала заглъхва в тъмнина.
Изречени веднъж, изчезват, ...

HristoDimov

Poetry » Philosophical

419 1

Невидимото тлее 🇧🇬

Душата ми е стъклена врата.
Не я заключвам, за да оцелея.
Тя цялата е вече във петна
от призрачните лапи на света,
оставили следите си по нея. ...

valiordanov

Poetry » Philosophical

299

Приказка за лъвчето 🇧🇬

Задянат бе в цедилото и спеше,
усмихнат и в съня си херувим
събуди го гълчава, грохот, дим
и трепна... Син невръстен, безутешен.
Под крива круша българка приседна, ...

Patrizzia

Poetry » Civic

366 1 6

Инат до последно 🇧🇬

Слънцето сякаш бе объркало повода и се държеше почти празнично. Не въздухът тежеше от тамян, а светлината, разлята така щедро, сякаш природата не бе разбрала, че сме дошли да скърбим. Тя лежеше под открито небе, а слънцето осветяваше лицето ѝ с такава настойчивост, че за миг ми хрумна нелепата мисъл ...

Theodore_Finch

Poetry » Philosophical

338

Нежна война 🇧🇬

Ще те обичам тихо, отдалече-
безмълвна стража пред висок чертог.
Табу злокобно бъдното разсече-
повеля строга на премъдър бог.
Под морав плащ е острие калено, ...

Marialla

Poetry » Love, Landscape

355

Есенна светлина 🇧🇬

Дойде, когато дните станаха по-къси,
и слънцето не пали, а рисува.
Без бури, без безумни, бурни трусове,
а нежно, тихо, с обич ме целува.
Закъсняла? Не, по-скоро — точна! ...

honesty

Poetry » Love

263 2

Всичко премълчано 🇧🇬

По белия ми лист пробягват сенки
на мисли, неизказани на глас,
на чувства с натежали клепки,
сънуващи неизживяна страст.
Душата ми през рамо ме прегръща ...

ProletinaStoyanova

Poetry » Philosophical

277

Кръстопът от сълзи на божури 🇧🇬

Цяла нощ от божурите падат безмълвни сълзи.
Не, не плача! Душата ми кървави капчици рони.
Ти с куршуми от думи лъчите на утро смрази...
Аз прощавам се с прага... Предателят спука балона...
И висят на дървото отвън като вик изтощен ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

390 1 4

16+ Нож до кокал 🇧🇬

Не можеш да бъдеш това, което другите искат
И поглед не можеш да обърнеш встрани
Oпитват да тъпчат, унижават, потискат
Но в душата справедливият огън гори
Този огън ти вдъхва вяра и сила ...

zyklon

Poetry » Other

327

Подкрепа 🇧🇬

Подкрепа
на Дара
Ех, как ми се иска да те докосна на живо
и за кадем да ти издърпам нежно ухото,
да се чукнем за здраве със шампанско пенливо, ...

krasio0109

Poetry » Other

367

Ръцете 🇧🇬

Ръцете
Догадки, хипотеза на
Автора сегашен - Лесничея
За ръцете ще представя
Тук пред взора на читателя, ...

Лесничея

Poetry » Free verse

499

Пепел от обич 🇧🇬

Отиваш си. И стаята утихва.
Светът на две пред мене се разцепи.
Прозорците със хладен мрак изстиват,
а спомените ни остават слепи.
Боли ме всяка стъпка, всяка дума, ...

honesty

Poetry » Love

380

Априлска мартеница 🇧🇬

От Нова Година остана елхичка,
в саксия голяма ,с много земя.
От нея за спомен оставих игличка,
и двама излязохме-да я посадя.
Пред входа на блока разчертана е “Дама”, ...

CrowSilverwolf

Poetry » Humorous, For children

490 2

Единствено за себе си не плаках 🇧🇬

Далечен лай, угасващи фенери,
безшумни прилепи претърсват мрака..
Единствено тъгата ме намери,
единствено за себе си не плаках.
Един след друг сезоните си тръгват ...

radiola

Poetry » Philosophical

732 9 18

Кивоти 🇧🇬

Отново самотата нощта прегръща...
Сърцето свито търси топлина...
Дишаш... о, Бога ми, не стига!?
Питаш се... къде загуби любовта.
Тъмно е, в тавана виждаш светлини, ...

aap

Poetry » Philosophical

327 2 1

Неразбрана болка 🇧🇬

Боли ме…
никой не разбира болката ми,
говоря, разказвам, крещя със тишината си,
а хората кимат,
правят се, че разбират, ...

ВЕСЕЛИН-АЛЕКСИЕВ

Poetry » Love, Free verse

287 2

Нейно Величество Любовта 🇧🇬

Те бяха два камъка ваяни
с багри от сивите краски
и смирени, почти непокаяни
крачеха тихо, без маски.
Попът замина от селото, ...

Ivita_Mirianova

Poetry » Love

403 6 13

*** 🇧🇬

Отново празна съм и някак лека.
Минава вечерта ми в тишина.
А се попарва ми сърцето
при спомен за отекващи слова.
Замислих се, набързо ме прелисти. ...

Alitheia1

Poetry » Love

354

За спомените... 🇧🇬

Не рядко, сякаш неканени гости -
в душата ми налитат спомени
и продължително някак все чоплят
рани - и отколешни, и по-нови…
Терзаят до болка - денем и нощем, ...

dorageorg

Poetry » Philosophical

343 2 4

Poetry by contemporary authors

Скулптура 🇧🇬

Нагамеа 🇧🇬

Пиши по небето 🇧🇬

В залеза 🇧🇬

Училище любимо 🇧🇬

Сънят на липите 🇧🇬

През трудности към звездите 🇧🇬

14+ Каня ви на среща 🇧🇬

На Сашо 🇧🇬

Джирото 🇧🇬

… и честно си носете своя кръст. 🇧🇬

Cветулкова вечеря 🇧🇬

Заключени вселени 🇧🇬

Покаяние 🇧🇬

*** 🇧🇬

Любовен ритуал 🇧🇬

В тихото 🇧🇬

В нощта 🇧🇬

Неочаквано 🇧🇬

Разминаване 🇧🇬

Ковачът на надежди 🇧🇬

Думите отлитат, написаното остава 🇧🇬

Невидимото тлее 🇧🇬

Приказка за лъвчето 🇧🇬

Инат до последно 🇧🇬

Нежна война 🇧🇬

Есенна светлина 🇧🇬

Всичко премълчано 🇧🇬

Кръстопът от сълзи на божури 🇧🇬

16+ Нож до кокал 🇧🇬

Подкрепа 🇧🇬

Ръцете 🇧🇬

Пепел от обич 🇧🇬

Априлска мартеница 🇧🇬

Единствено за себе си не плаках 🇧🇬

Кивоти 🇧🇬

Неразбрана болка 🇧🇬

Нейно Величество Любовта 🇧🇬

*** 🇧🇬

За спомените... 🇧🇬

Queue