Странно място е блатото. Прилича на езеро, но с не приятна гнилостна миризма.
Вървя по брега и краката ми затъват в лепкавата кал. Чувам хистеричния концерт на хиляди жаби и пищящите комари, които влизат в носа и устата. Нещо бяло се подава сред тръстиките. Като доближих видях, че е крило на птица. Навлязох в джвакащата тиня и я извадих. Тънката шия и крилата висяха безпомощно. Очите и бяха отворени, но празни. Жива... Отказала се от живота.
Сложих я на купчинка мъх и огледах тялото. Нямаше рани, не бе и твърде слаба. Внимателно разтворих острия клюн.
- И, какво търсиш в човката?
Стреснах се, но вече знаех, кой е. Стоеше, като някакъв воден дух зад гърба ми.
- Наистина и в блатата ли бродиш! Чудно ми е, къде да се скрия от теб.
Започна да си подръпва прошарената брада.
- Мисляаа... Ти в момента се криеш и затова съм тук, ако живееш спокоен ще се прибера в къщи.
- И, къде е това в къщи?
- Е, как къде в теб!
- Ето това се казва прибиране, да те нося, като морски дявол в себе си.
- Защо, ...