На тази улица имаше освен изоставени къщи, също и много накипрени вили. Стопанисваха ги разни големци от големите градове, някои бяха с охранителни устройства и мигащи червени лампички, но сега изглеждаха празни и самотни. Всичко наоколо спеше замръзнало. Беше събота срещу неделя. Виждаха се само две впити една в друга сенки. И единствено по стоновете им можеше да се разбере, че са мъж и жена.
Мислеха, че са сами, докато не се разгорещиха и изведнъж се облещи една лампа от вилата насреща им. Стаиха се за малко неподвижни до един орех и после изплуваха от тъмните очертания на оградите. С целувки и залитания, по мрежи и дувари, Надя не знаеше как и кога точно са стигнали до къщата Насим.
Тя не беше под упойка, но точно така се чувстваше. Арабинът затвори вратата и запали двете свещи. Любимата му стоеше на вратата, все едно си е глътнала езика. Насим я приближи и вдигна роклята ѝ над кръста. След това дръпна бикините и Надя видя как се свлякоха до ботушките. После очите ѝ го заляха.
"Обич ...