Да намериш себе си
Да намериш себе си
От доста години получавам от общината на квартала „Мария Хилф“ във Виена покани за най- различни мероприятия.
Няколко пъти идват покани за женски маратон, но аз съм от тези дето тичат най-много да хванат трамвая, друг път поредица от лекции на всякакви полезни и доста безполезни теми, а понякога и се грижат за здравата душевност на жителите на квартала. Тази година поредицата безплатни лекции беше точно такава, все за душата ни. И понеже имах време, реших да отида и да чуя една лекция, дори беше наречено „уърк шоп“, значи не само да слушаш, а и да участваш. Темата направо ме плени „Как да намерим себе си“. Аз не че съм се загубила, но си викам може пък да отрия нещо до сега скрито в мен. Не някой комплекс, а по скоро си представих нещо положително, някаква способност, знам ли...
И отидох точна както подобава в една централно европейска столица където всичко почва на минутата. Около петнадесет жени, търсещи себе си се наредихме в кръг на столове под указанията на ръководещата семинара. Тя използва първите петнадесет минути да ни разкаже подробно за себе си или по скоро как се е намерила, намерила си попрището де. Напуснала работата си като журналистка в Германия, защото открила, че иска да помага на хората, главно на жените. И след това ни пусна тиха медитационна музика и ни накара да си затворим очите и да си представяме нещо мноооого приятно. После да си събуем обувките и да ходим в кръг и да прегърнем някой непознат. То това ясно, и без това никой никого не познаваше... После имаше взети „методи и елементи“ къде от йога, къде от сугестология... Дори от логопедията си беше харесала елементи. Например да си прекарваме езика от външната страна на зъбите, много отпускащо действало. Аз нали съм преподавателка и от говорене високо имам вече проблеми с гласните струни, за което съм ходила на логопед, го знаех това упражнение. То отпуска гласните струни, но беше новост, че целите ни релаксира, от главата до петите.
Към края на лекцията пак трябваше да седим и леко да се поклащаме и да жужим в хор. Както каза изпълнената с положителна енергия и вдъхновена водеща можело, ако не ни е приятно да се клатим, просто да си седим, и да жужим не било задължително, можело и да си мълчим. Вероятно и да мислим също. Просто си седиш и си блееш... И накрая ни каза неколкократно, че вероятно сме се отпуснали, и с тези нови сили сме намерили себе си! Връчи ни по една визитна картичка, ако искаме да продължим да търсим себе си къде да я намерим нея и с удивление видях, че един час при нея струва осемдесет евро. Ако даваш частни уроци по езици или по математика никога няма да получиш такава сума, ама нали да търсиш себе си е далеч по-важно.
Нейния уърк шоп беше безплатен за нас. За нея обаче не е гратис, плаща ѝ го общината. С пари от нашите данъци… Ама как ги измислят, шапка им свалям на чиновниците. Оригинално.
© Люси Петкова All rights reserved.
