4.
Застана пред огледалото. Олюляваше се. Бутилката с отлежало розе държеше в едната си ръка, а с другата непохватно решеше косата си.
– Аз съм красива, нали?
Носеше скъп и разкъсан в долните краища пеньоар, кремав.
– Кажи де? А? Красива ли съм?
Огледалото не отговори.
Стисна по-силно гребена в ръката си и започна да драска с него. Стъклото стържеше, а тя се смееше. Отпи от виното и остави бутилката на пода.
– С теб ли трябва да разговарям? А? Добре, щом няма други. Дъщеря ми май е някъде наоколо. Обаче с нея не ми се говори. Тя е... като мен, но още не го знае. А днес не искам да говоря със себе си. Ясно ли ти е?
На вратата се почука предпазливо.
– Махай се, щерко!
Беше прислужницата.
– Моля да ме извините, госпожо. Знаете, че по това време разтребвам. Имате ли нужда от нещо? Да подредя ли? . ...