Дядо Ицо гледа от Бакаджика-дванадесета част
Multi-part work to contents
Зимата по нашия край все ни изненадва с приликата на любимата, която неочаквано се появява, ту блага и светла, ту забързана да ни облъха с присветлието на любовта...Снегът идваше кротко. Много рядко някоя зла зима ще ни споходи,но "всяко чудо за три дни"!След това слънцето ни омагьосва с отразената белота в навеяните преспи и една безпричинна радост заживява в душите на мало и голямо. Христо се цани * овчар в приграничното село Раздел.Свако му помогна. Все пак го познаваше, откакто се браковенчаха с леля му.Сестра на майка му.
Кой може да влезе в душата на човек?И знае ли помислите му, неговите терзания и надежда за път в живота?
Минаха ли двадесет дена, не минаха ли,вече кой помни с подробност събития и случки от живота на другите?
Взе че се разчу из околията...
Млад овчар от Елховското село Раздел е изчезнал. И от няколко дена е издирван край село Лалково.Там е намерено стадото му,а от него само дисагите и магарето му, разкъсани от вълци ли, мечки ли...
В Странджа планина ги имаше и когато навлезнат зимата и от Турско, не ти е работа!Местните хора бяха свикнали и пазеха добитъка с кучета "каракачанки",които до смърт защитаваха хора и животни. Пък и всеки стопанин беше или ловец,или притежаваше от "стари времена" някоя карабина, въпреки, че "новата власт" се стремеше да ги конфискува, защото не се знай...Оръжието е опасно не само за враговете, пък и в тия несигурни времена!И все пак,хората от приграничните села бяха "очите и ушите " в помощ на граничарите.Така че колкото "по-широко са затворени очите ",толкова повече информация и съдействие получаваха от местните.
А то, в тия времена, нали знаеш "край сухото гори и суровото"...
*цани-спазари,договори
Следва продължение
© Стойчо Станев All rights reserved.
