Не се тревожеше Бончо от пропастите в низината на интелекта си. И защо да се тревожи? Отде да знае и разбира разликата между него и нормалните хора?
Веднъж прочете цяла книга. Е, книжка, де. Брошура, по-точно.
Възхитен от подвига си, започна да разказва прочетеното навред. Най-вече пред пенсионерите в кафенето, тъй като останалите там му се присмиваха и подминаваха. А старчоците… Наплашени и нахапани от живота, видели на власт купища дебили досега, несигурни дали тоя Бончо няма утре да стане поне кмет /а имаше достатъчно празнини в акъла за тая цел/, то…
Обаче, веднъж някакъв му направи забележка – да не гърми с пустинния си глас, да не пречи на нормалните хора. Бончо се засегна и веднага впрегна единственото си качество. Предложи му да излязат навън и с юмруци да определят кой е прав. Оня взе, че се изхили и, пренебрежително сядайки си на стола, с гръб към Бончо, подхвърли:
- Значи, ако те хлопна с една лопата по главата, тя ще е по-умна от теб? Освен, че ще се изкриви…
И, докато Бонч ...