13 min reading
Лизи се завъртя, изстрелвайки крака си към главата му. Той блокира. Глезенът й се блъсна в предмишницата му на милиметри от лицето му и тя побърза да се отдръпне, преди да я е сграбчил.
На някакво ниво съзнаваше какво се случва, как прави точно онова, което Сам искаше. Разумът й казваше, че трябва да спре, че е напълно безсмислено да го напада. Нямаше да промени нищо по този начин. Но беше едно да знае, че мъжът, към когото бе изпитвала чувства, е убиец и е замесен в изчезването на жриците. Беше съвсем друго обаче да го чуе да говори за тях все едно едва заслужават усилието да ги помни. Да види усмивката му, докато говори как ги е изтезавал.
Шест живота. Поне толкова бе отнел. Шест беззащитни, уплашени момичета, чиито умове бе скършил по същия начин, по който бе опитал да направи и с нейния.
Елизабет каза на разумът си да върви по дяволите.
Грабна първото оръжие от стойката, което пръстите й докоснаха. Сопа. Не й пукаше. Сам се приближаваше към нея и тя събори стелажа върху него. Без н ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up