Неда се роди глуха, както нарече баба Жела при идването й на бял свят. Малко преди да навърши осем години, Благуна и Данаил я заведоха в града. Разбраха, че в школото има чуващ преподавател и занятията с децата се водят на някакъв език с ръце. Коев бе завършил образованието си в далечната и непознатата за тях Франция. След дипломирането си, намери призвание в работата си в деца със слухови увреждания. С радост прие тримата селяци, като ги сложи да поседят на синьо плюшено канапе. Никак не ги свърташе родителите, та те цял живот от заран до мрак бяха опъвали гръб по нивите. Превиваха крак, едва след залез слънце и то в повечето случай на земята върху плъстена рогозка, докато преглъщаха квасен хляб и овче сирене. Неда се бе облегнала назад и гледаше право в устата на възрастните. Даваше вид, че разбира целия разговор и само кимаше с глава. Светлината от прозореца правеше слънчеви зайчета по лицето й и тя често се усмихваше, като затваряше очи. На лявата й буза имаше малка трапчинка и й п ...