Неда - 2 част
Неда се роди глуха, както нарече баба Жела при идването й на бял свят. Малко преди да навърши осем години, Благуна и Данаил я заведоха в града. Разбраха, че в школото има чуващ преподавател и занятията с децата се водят на някакъв език с ръце. Коев бе завършил образованието си в далечната и непознатата за тях Франция. След дипломирането си, намери призвание в работата си в деца със слухови увреждания. С радост прие тримата селяци, като ги сложи да поседят на синьо плюшено канапе. Никак не ги свърташе родителите, та те цял живот от заран до мрак бяха опъвали гръб по нивите. Превиваха крак, едва след залез слънце и то в повечето случай на земята върху плъстена рогозка, докато преглъщаха квасен хляб и овче сирене. Неда се бе облегнала назад и гледаше право в устата на възрастните. Даваше вид, че разбира целия разговор и само кимаше с глава. Светлината от прозореца правеше слънчеви зайчета по лицето й и тя често се усмихваше, като затваряше очи. На лявата й буза имаше малка трапчинка и й предаваше особен чар. Когато майка й Благуна я прегръщаше, често й шептеше, че я е целунала Богородица, та затова е толкова хубава. Очите на момиченцето бяха синьо-зелени. Около белите му ушенцата се спускаха две дебели тъмни плитки, окичени с бели панделки. На перваза на прозореца кацна синьо- жълт синигер. В стаята се разля звънлив детски кикот. После Неда се взря в помътнелите лица на родителите си и се опита да бъде сериозна. Отново поклати глава все едно разбира всички думи на учителя Коев.Той насърчи Благуна и Данаил да бъдат търпеливи и им обясни, че ще учи Неда на жестов език и реч чрез подсказване, но тя ще започне да разбира същността на нещата, едва когато стане на 14 години. Угрижените селяци кимнаха утвърдително и дадоха съгласието си, тяхната малка птичка да започне по-скоро да се учи. Изминаха няколко години на неуморен труд, Неда се превърна в девойка. Започна да изчертава с пръст очертанията на предметите и да разчита по устните. Изразяваше се само като изтъкваше предметите и лицата след тях.
-Неда вода носи. – грабваше от майка си котлето и припваше към кладенеца. – Татко жаден.
Растеше Данаиловата щерка мила и грижовна към родителите си. Помагаше им в къщната и полската работа, хранеше добитъка. Като лястовичка махаше с ръчички и пръстенца, за да показва на майка си и татко си колко много неща знае. Захапа я веднъж край кладенеца черно бясно куче. Запомни очите му - големи и жълти като като воденични камъни. Уплаши се много Неда, а и кракът й прокърви. Белият кучешки зъб бе одраскал глезена й. Цяла нощ бълнува от болка.
-Куче идва. Разкъса Неда.
Неотлъчно Благуна и Данаил се меняха край постелята й. Щерка им бе трескава. Боледува няколко дни. След като позакрепна, Благуна изпроводи Неда до черквата.Запалиха свещ за здраве. Докато гореше Недината свещ, девойката се взираше в иконата отвъд пламъка. Бе на някакъв старец с рошава бяла коса и дълга брада. Разсърденото му лице гледаше момичето строго изпод вежди. Неда притисна с ръце ушите си и изтича на вън на двора. Разписка се като тревожна лястовица. На отиване към вкъщи се разтрепера, та се наложи Благуна да я подпре от едната й страна. Девойката мълчеше, а синьо - зелените й очи помътняха. Ръцете й се отпуснаха като счупени криле.Започна да бълнува по светло и по тъмно...
PS: Публикувам текста с няколко месеца закъснение, тъй като преживях загуби на мои близки хора. Дълго време ми бе нужно и още много ще ми коства да превъзмогна случващото се. Надявам се да допадне написаното на четящите тук. Следва продължение.
© Петя Стефанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се, че сте тук, Ивита и Таня!
-
Прочетох и двете части и ти благодаря за тази чудесно написана история.
Чакам продължението.
Съжалявам за загубата ти, Петя...
Моите съболезнования.😢 -
Хубаво пишете!
Поздравления! -
Благодаря на моите познати и на всички дами, които прочетоха!
-
Присъединявам се към всичко казано по долу. Чакам продължението!
-
Много ми хареса! Поздравявам те, за перото!
Съжалявам за загубата ти...
-
Ще следвам съдбата на Неда. Заинтригува ме.
-
Много благодаря за думите, Мария! ❤️
-
Ти си не само със силно поетично перо, а и добър и убедителен разказвач, Петя!❤️ Привлече вниманието ми върху себе си и като прозаик с този разказ!😃
Чакам продължението!🌹 -
Милена, радвам се, че прочете!
-
Хубав разказ! Чакам продължението
-
Благодаря, момичета!
-
Taka се радвам, че си тук! чакаме...
-
Трогна ме с този разказ и мен. Не заради сюжета, а защото е много човешки написан.
Колкото до шансовете, които се дават на авторите тук и другаде важи това, че за да попаднеш на 7 хубави книги, трябва да прочетеш 700. При поезията се наваксва по-леко. При прозата е различно и аз, за себе си съм наясно колко хубави разкази съм пропуснала да прочета. Отчитам го като пропуск сега, като попаднах на твоя, но е почти непосилно. В повечето случаи коментарите привличат. Абе....увъртях се, но историята наистина ми хареса. Пишеш леко и достоверно. -
Благодаря за отзивите на прочелите тук и на останалите 24 души в социалната мрежа. Радвам се, дори ако един човек развълнувам. През годините, наблюдавам че в сайта се дава шанс на едни и същи автори, а други които умеят остават на заден план. Всеки има нужда да бъде чут, прочетен, разбран, но мисля че писането не трябва да става на всяка цена и то всеки божи ден. Някак се получава една конвейрност и се губи простотата на това, което наистина си почувствал.
-
В такова време ни е отредено да живеем - безмилостно... Прегръщам те!
-
Хареса ми, става интересно!
-
Благодаря ви!
-
Струваше си чакането! Бъди силна!
-
Браво! Искам те все така и да не се отказваш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
