9 min reading
Седях на терасата на бара и бавно отпивах от бирата си. Сигурно изглеждах странно в очите на останалите посетители! Сама жена с чаша бира, потънала в красотата на морето. Повърхността му блестеше, като рибени люспи пред погледа ми и се разбиваше в бетонената стена на заведението. Днес то сякаш бе подвластно на настроенията ми. Сутринта бе тихо, закачливо и се излежаваше, като мен, под слънчевите лъчи, а сега тъжно и меланхолично, се криеше под маслено зелените си води. Вълните се плъзгаха по повърхността, сякаш гонеха вятъра. Приличаха на мислите ми, които се разхождаха из главата, а аз се опитвах да ги догоня. Трудна работа! Те винаги бяха по-бързи и по-разпилени от мен. Интересно е да живееш вътре в себе си и да наблюдаваш света от илюминатора на душата си. Важно е само да не губиш връзка с действителността. Обичах морето и при всяка възможност идвах тук, за да се скрия в пазвата му. Съпругът ми се прибра в големия и шумен град, отпуската му бе свършила, аз обаче не бързах за никъде. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up