Почти на другия бряг

 Това е истинска история. Имената, титлите и местоположението на събитието са променени. 

Приятно четене на всички!

   Еленов беше най-перспективният научен работник. Неговата съпруга след 20 години семеен живот го напусна. Макар и химик по образование и призвание той имаше нежна и поетична душа.

      Действията на съпругата му дълбоко го нараниха, но той ѝ прости. За какво ѝ е мъж, който не се прибираше със седмици. Носеше в дома им бездомни кучета. Работеше до късно в гаража и изобщо не ѝ обръща внимание, като на жена...

    Тази вечер, ако може така да се каже, трябваше да бъде неговата лебедовата песен. В "Домът на армията" гр. София, бяха оповестени наградите.

   Водещата номинациите започна да чете заслужилите учени, допринесли за откритието.

"Професор Напредников, доцент Мазнев, асистент Слагачев...." Започна връчването на грамоти и медали...

   Еленов за първи път усети истински остротата на житейският бръснач. Неговите усилия, разбитото му семейство, безсънните нощи, бяха отишли на вятъра. Той стана и бавно се отправи към изхода на сградата. Пое дълбоко въздух, докато с едно движение свали скъпата си вратовръзка, купена специално за случаят. Неусетно беше стигнал на улица " Витошка". Премина покрай нощен локал със странното име "Реброто". Това име му навя асоциации за болките в кръста, причинени от дългото стоене над книгите. След това си спомни за Адамовото ребро, за жените. Върна се и застана пред входа. " Какво пък! Тази нощ, ще е на дяволите... ". Никога не беше посещавал, такава "институция". Седна на високият стол, точно срещу чернооката барманка и каза:

  - Двойно уиски без лед. И една лимонада, моля !

  - Уиски! Ок! Лимонада не предлагаме!

  - Тогава минерална вода, моля!

  - Ок!

   Еленов веднага хареса това момиче и си помисли:" Вече, ще я наричам Окей момиче...".  Към полунощ, все още адекватен, той си спомни, че вкъщи го чака неговото собствено куче, женско, порода сетер. В този момент на съседният стол, до доцента, седна русокосо изкушение. Облечена с къса дънкова пола и черен чорапогащник. Излъчваше магнетичен сексапил.

 - Яяяяя... Да отивааме вкъщи... Идваш ли? - изрече Еленов.

   - Добре!-отговори красавицата.

   Доцентът и "парчето" пристигнаха с такси до апартаментът, който гледаше точно срещу "Женски пазар". Хвърляше комплимент, след комплимент за красотата на спътничката си. Желязната врата се открехна и самотното куче се зарадва, сякаш видяло незнайната си майка.

   -  Ох! Изплаши ме! Мило кученце!.- каза красавицата.

   - Ти си по-хубаво котенце! Ела в спалнята!

    В екстаз доцентът треперещ свали прозрачната тениска. Розовият малък сутиен го заслепи. Красавицата го помоли да довърши събличането сама, за да не скъсат чорапогащникът.

   Еленов извади от своята риза пакет цигари и с треперещи ръце запали една. В бялата спалня имаше голям гардероб. Цялата предна част беше с огледала. Не бяха минали и няколко минути, когато Еленов се втренчи в огледалото. Взе в ръце своите черни рогови очила. Почисти ги и отново ги постави. Гледаше и не вярваше на очите си. Погледът му се спря под кръста на русото момиче с големите сини очи. Розовите прашки бяха толкова набъбнали, че Еленов в ужасът си за миг изтрезня и извика:

    - Обърни се,че не виждам! 

     Красавицата се обърна, а Еленов изпусна цигарата си от вълнение и извика:

     - Боже! Боже! Защо ме наказваш толкова! С какво съм прегрешил! Ти си мъж! Мъж си, като мен! 

       Той хвърли на масата всички пари, които имаше в джоба. Изтича в банята и повърна.

   Вятърът влезе през отвореният прозорец. Небрежно си взе един червен косъм от сéтера.

Понесе го над човешките страсти и стремления. 

 Леко, леко го остави до опашката на един от каменните лъвове. Лъвът сякаш се усмихна на тази Нова България, където мъжете стават жени, а жените - мъже.