Глухи стъпки отекваха в пустия коридор и един силует се разтегляше на луминисцентната светлина. От стените лъхаше студ, мъртвешки студ, способен да подлуди и нормален човек.
Когато влезе в стаята си, се приближи до прозореца. Облегна се на металните решетки и погледът ù се отнесе някъде покрай цъфна ...
Тази дата е възвеличавана и охулвана. Такива сме си ние - Българите. Всеки наш национален символ е бил повод за гордост и за оплюване едновременно. В несъгласие със себе си живеем, а дирим съгласие за общото. Съединението прави силата, но дори за гроба на Левски не намерихме покой и упование.
Колкот ...
Накъде отива този свят, накъде отива България?
Всичко около мен се руши, животът умира. Някога великите български герои са възпявали мислите и идеите си в поеми, в съчинения, в романи, в песни... Днес съществуват екземпляри (не мога да ги нарека хора), които дори не са чували за имената на тези вели ...
Лятото беше в разгара си, горещината бе започнала да отслабва и златистите лъчи, които все още надзъртаха между покривите, озаряваха последните етажи по фасадите на отсрещния тротоар. Емил вървеше с ръце в широките джобове на бермудите си и разсеяно зяпаше плътно опрените една в друга витрини, профу ...
Марко лудия
- Бай Иване, дай още един чай! – извиках аз, докато седях на маса с още няколко души в магазина на бай Иван.
- Ей сега, Христо – отвърна ми той.
Бай Иван бе добър човек. Бе надхвърлил петдесетте. Беше с няколко години по-голям от мене. До скоро работеше из София като строител, но след ка ...
Има моменти в живота ни, в които успяваш да уловиш щастието в ръка... Моменти, в които времето спира някъде там и ти, опиянен осъзнаваш, че си щастлив. Усещаш как щастието пулсира във венитe ти, усещаш го как се разлива във вените ти като опият. Залезът на слънцето бе нереално красив, бирата с ръкат ...
Трябва ми пясък. От златното време. Да напълня с него и аз като всички гневни очите си. Да запретна крачоли и да нагазя по собствена воля в тишината, за да гребна от не-приказните ни истини. В приказките юнаците вечно печелят с хитрост и ловкост трудните битки. Аз не завиждам на тяхната орис. Искам ...
ПОПРЕКАЛИЛИ
(Фентъзи)
Двама приятели, ветерани от виетнамската война, се срещат в един бар и си разказват минали преживелици, след порядъчна доза уиски.
- Служех в тихоокеанския флот – започва единият – на самолетоносач. Един ден се развихри страхотна буря, океанът се разпени като насапунисан, а сам ...
Беше най-студената зима от няколко години насам. Но той не я усещаше студена. Никак даже. Изгаряше го ярост. Не съществуваше студ, само гняв, огън. Така силно стискаше юмруци, че кръвта пулсираше с всички сили във вените му, сякаш щяха да се пръснат всеки миг.
Замислен крачеше по тъмната уличка. Тоз ...
Писна ми от от оправдания! "Не искам да направя правя това или онова, защото не знам си какво!" - чувам това изречение всеки ден, от различни хора и по различни поводи. Абе, хора, какво Ви става? Я се стегнете! Борете се за себе си! Поглеждам те и виждам, на земята си сега, свит на кълбо и превиваш ...
Простички мисли на един простичък человек – след кома и преди нова
🇧🇬
Простички мисли на един простичък человек – след кома и преди нова
/част от романа „Осъзнаване”/
XLVI
В редките мигове, когато не четях житието на Доброслав, не успявах да се изолирам напълно от случващото се покрай мен, а все подочувах нещо и то отново започваше да ме тормози. Сега разбрах, че съдя ...
Джон лежеше в мръсната тясна уличка. Това не беше обичайно за него, тъй като той не беше нито бездомник, нито пияница, за да лежи по такива неприветливи места, всъщност Джон не лежеше по свое собствено желание в мръсотията, мрака и голямата локва негова кръв. Огромната рана в областта на черния му д ...
Светът си е тоя, който го знаем. Хубав, лош; грозен, прекрасен; идеален, несъвършен; обречен, единствен, но си е нашият. С каквито очи го погледнеш, такъв ти се струва. Може едно място за един да е дом, за друг - затвор, за трети - отбивка и т.н. Седя в неделя сутринта на сянка под кестена пред мага ...
Всички мислеха, че старата хазяйка е вещица.
Държах стая в нейната къща втора година и се бях наслушал на какви ли не истории. Най-убедителна беше старата мома от третия етаж, която живееше тук отдавна. Твърдеше, че за нищо не света не бива да се съгласяваш старицата да ти гледа на карти, защото так ...
Има едно нещо, пред което беззащитен може да се окаже и най-смелият, и най-умният, и най-хитрият, и най-трезво мислещият мъж - това нещо се нарича жена.
Гласът на приятелите
Бях я забравил, въпреки че беше изключителна. До този момент.
Бе най-неприятното начало на зимата, когато се чудиш кого ли ще избере тази зима смъртта.
Минавах през градинката на ъгъла, когато един глас ме извади от вцепенението на мрачния следобед:
– Траеш си, а! Правиш се, че ...
С вкус на сълзи
Част първа.
На А. и М. с най-искрени чувства
В един дълъг миг те само се гледаха. Октомврийският дъжд вече няколко часа барабанеше по предното стъкло с невидимите си пръсти. Тя въздъхна:
- Обичам те. ...
Баба Марта се събудила в 5 и 30, както всяка сутрин. Станала светкавично и направила мощна физарядка, за да не замръзне. Още загрята, се стрелнала към балкона, но изпищяла, щото докоснала без да ще ледения радиатор и космите ù настръхнали. Навлякла няколко пуловера и си свила цигарка. Отворила празн ...
1- ва възможна възможност: Смърт с баничка в ръка
След работа така зверски огладнявам, че първото нещо, което правя, е да вляза в баничарница. Влизам, купувам си баничка и почвам да я ръфам още в движение, докато вървя за гарата. Така пресичам през улици и булеварди, като много често, улисан в ядене ...
Работната седмица най-накрая беше свършила и въпреки сивото небе и поледицата по улиците, ведрото настроение не го напускаше по пътя към вкъщи. Нямаше нищо планирано за вечерта – с жена му от доста време май вече нищо не планираха – но въпреки това му предстоеше цял свободен уикенд, през който щеше ...
Дишах. Бях жива и дишах. Примигах. Светлината от флуоресцентните лампи се забиваше в очите ми като игла. Отидох до отворения прозорец, опрях лакти о перваза и се надигах на пръсти. Сутрешният хлад ме лъхна, изпълни дробовете ми и погъделичка бузите ми. Топлият ми дъх оставяше облачета пара в студени ...
Цената на спомените
Дъждът навън се лееше като из ведро. Времето вече втори ден беше дъждовно, предразполагаше човек към тъжни и депресиращи мисли. Точно такива мисли бяха обзели Марина. В това мрачно време в празната кухня се чу звън на телефон. Марина изчака малко и вдигна студената телефонна слуш ...
Вече правихме планове за бъдещето.
Мислите ми препускаха напред. Виждах се като майка на три деца, домакиня, любима. Дом, ухаещ на сладкиши. Дом, изпълнен със смях, обич и топлина.
Още повече, че в мен зрееше плодът на нашата любов. Трябваше да прекъсна тренировки и състезания.
Нашите родители никак ...
Франсоа-Мари Аруе, кодово име-Волтер, е роден на 21 ноември 1694 година в Париж. В публичния свят се подвизава като френски писател и философ от епохата на Просвещението, но са малцина тези, които знаят, че той е просто французин от епохата на Просвещението, който обича да си философства. Той всъщно ...
Пустиня
Как да разбера на мъката словата, като прашинки в моята душа-пустиня? Как да диря любовта в следите от копита на ходещи камили? Питам се, как да разбера жената и душата си? Щом вятърът посипва с песъчинките следите на камилите, а изчезне ли пустинята и стъпките, изчезва и картината.
Наблюдения и размисли.
Били високи сметките за тока - ами кой ще плаща за светлината в тунела, а?
Някой си вдигнал кръвно. Ами какво да вдигне - заплати и пенсии ли?
Вдигнали цената на бензина. Тя да не е мадама,че да я свалят?
Свободните пари изчезнали от пазара. Ами хората като ги затварят в бурка ...
Две говорещи очи. Две дълбоки езера. Две бездънни вселени. Две искрящи слънца. Един поглъщащ поглед. Болезнено доверие. Искрена преданост. Единственост. И… два угасващи лъча…
…………………………………………………………
Неделко е само един съвсем обикновен човек над средна възраст. Живеещ в едно още по-обикновено и забут ...
Минаха нашите зрелостни балове. Аз съм вече спортист на заплата, а Ники го чака казарма. Голям рев беше. За късмет го разпределиха в поделение до нашият град.
Пишех му писма всеки ден. Изкарвали са го пред строя за това. Рекорд някакъв поставил. Когато можеше, бягаше да ме види. Минаваше през гробищ ...
- Откъде си, момче?
- От Батак-а.
- Питам сериозно!
- Оттам съм, както и да го погледнеш. От Батак-а съм, чичо. Знаеш ли Батак-а. Хе там…
- Какво си се размахал бе, натам е Орлов мост. ...
От вчера ГЕРБ предлагат нова услуга - „депутат назаем“. Макар че назаем брашно тъпкано се връща, реших да се пробвам. Обадих се в централата на партията и попитах какви са условията.
- Господин Станишев, да не би да размислихте? – попита приветлив женски глас.
- Не, не съм Станишев, аз съм просто гр ...
- Имало едно време едно далечно царство, почти на края на света. В него съжителствали много честни граждани и откровени животни. Заниманията им варирали от ходене до тоалетната до още по-прости дейности, като слушане на чалга. Именно там живяла една изключително красива проститутка.
- Сигурно имаш п ...
Личностното битие на Червената шапчица било географски ситуирано в близост до екосистема, богата на флора и фауна, насред която се намирала застроена площ на нейна баба по права съребрена майчина линия. Поради силно развито чувство на сантиментална привързаност към баба ù, генерирано през ранните го ...
Събудих се, огледах се и осъзнах, че отново си било само сън. Отново бях сама в стая, обвита в мрак, с душа, изпълнена с тишина и сърце, крещящо от болка. Защо си сън? Задавам си този въпрос всяка секунда. Защо не дойдеш поне веднъж, поне за час. Преминават тежко дните ми чувала съм че те има, но ни ...
"Там растяха розите, кървави и диви..."
Жива е тя, жива е безрезервната любов. Зараждането не е мистерия никому, но самото съществуване, толкова изумително и нереално, и смъртта, до болка позната на всички ни. Смъртта на нещо толкова невинно и свято е грозна гледка. Човек си мисли, че живот е живял, ...
Ники се върна в края на лятото. Искаше да се видим. Няма да крия как блъскаше сърцето ми от страх, от вълнение, шеметно беше.
Когато се погледнахме в очите, знаехме какво ще се случи и се случи. Не ми беше първият, но с него открих всички тайни на секса. Беше всеотдаен и търпелив, заедно се учихме н ...
Нашето семейство не е като другите. Сутрин тръгваме всички заедно, качваме се до един в татковата кола и потегляме. А ние сме много хора! Разбира се, аз винаги седя на задната седалка до прозореца. Даже по-големият ми брат знае, че това си е моето място и когато е забравил това, аз му го напомням с ...
Здравей, Любов.
Не "моя", защото никога не си бил мой. Не "единствена", защото никога няма да бъдеш. Просто Любов. От онази, трудната, която идва внезапно и няма време за лъжи на дребно. От онази, която като развилняла се стихия помита всичко по пътя си, а сетне утихва. Да, ти си точно тази любов - ...
- Вие, Йоана Стефанова Димитрова, готова ли сте да се омъжите за Николай Иванов Щерев и да създадете семейство.
Погледнах Ники в очите. Имаха цвят на любов. Сякаш душата ми се отдели от тялото и полетя назад във времето.
И двамата сме 5 клас в спортното училище. Той футбол, аз хандбал. Лагери, състе ...
Корубата на живота
Оану беше щастлив. Днес нямаше училище и беше решил да се изкъпе в океана. Обожаваше да се разхожда по плажа, да усеща как миниатюрните златисти песъчинки масажират босите му крака и да слуша как вятърът брули палмовите листа. Затича се с всички сили. Скоро чу тихото и приятно пли ...
Една чудна неделна утрин се събудихме с половинката ми, целунахме се мило и се поизлежавахме още около час, бъбрейки весело за разни дреболии. После той седна да си прегледа някаква работа на компютъра. А аз по повод хубавия почивен ден и слънчевата сутрин реших да направя нещо приятно и полезно. Се ...