Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Някой ден, незнайно откъде... 🇧🇬

... Някой ден незнайно откъде и как ще влезеш в живота ми, без да питаш, без да искаш разрешение дали може да бъдеш част от него - без съмнение, без извинения и оправдания; просто, без увъртания. Тихо ще преобърнеш живота ми на 180 градуса, ще предизвикваш както най-доброто в мен, така и дявола, скр ...

ronimax

Prose » Others

965

Софийска сага 23 🇧🇬

Софийска сага 23
Глава двадесета
Цялата поляна беше кървава. Сякаш някой беше разливал кофи с кръв. Зора се огледа. Нямаше жива душа. Беше сама, съвсем сама насред поляната, осеяна с хиляди, а може би и милиони макове. Очите я заболяха, Зора извърна глава от кървавата картина и погледна далеч към хо ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.2K 2

Обичай ме 🇧🇬

Знам, че страдаш за нея. Знам, че болката бавно те разкъсва и че искаш тя да се върне. Знам, че си готов да дадеш дори живота си за един последен миг в нейните прегръдки, за един последен допир до топлите ù сладки, нежни устни. Знам, че тя беше целият ти свят. Знам какво е да обичаш, но да бъдеш изо ...

newfuneral

Prose » Others

804 1

Самотникът 🇧🇬

Той седеше на едно прекрасно открито пространство и гледаше как Слънцето залязва. Гледаше го и се питаше как бе стигнал до тук, но не ставаше въпрос за това къде се намира, а за положението, в което се намира. Това открито пространство беше една селска ливада, която му напомняше за ранните му безгри ...

rotten

Prose » Short stories

781

Аромат на дюли 🇧🇬

Горещият вятър лудо докосна разпилените кичури на косата ù, нашепвайки ù стари, забравени песни. Стълбата, развълнувана от тежестта на нозете ù, скърцаше както някога. Ясемин изкачи и последното стъпало. Сърцето ù биеше като лудо, даже ù се стори, че има две сърца, толкова силно усещаше ударите в гъ ...

nigyar

Prose » Novellas and novels

2.1K 7

Мигът на спомена 🇧🇬

"Кога беше това? Може би тогава, когато птичето ято отлиташе на юг! Или онази жълта есен, когато листата падаха и моята съдба вървеше към своя залез" - така си мислеше Валя, крачейки бавно по шумния булевард. Край нея преминаваха хора, а тя сякаш беше престанала да ги вижда.
Годините се нижеха една ...

mari45

Prose » Short stories

1K 2

Общото дете 🇧🇬

Евангелие според Лука 12:49
„Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?”
В седмицата поне веднъж се изправям в цял ръст пред голямото огледало, закачено на стената в тесния коридор на скромното ми жилище. Слабовато лице, чисто бяла брада и въздълга, рядка коса с ...

smelo_sarce

Prose » Short stories

1.1K 1

Бездната 🇧🇬

Най обичам да ми отговарят, преди да си задам въпроса. Ти не само, че ми отговори, а и ми даде най искрения и точен отговор и така добре те разбирам, защото там описваш и мойте чувства. Това не е просто поезия, а истински изживяни на момента чувства, и който не съумява да проникне в думите и в тях д ...

sisiliq

Prose » Letters

1.4K

Предизвикано... 🇧🇬

"Земята ни днес не ражда Апостоли...
Ако Левски живееше днес, навярно щяха
да убият без съд и присъда..."
Марин Тачков
Без присъда, Апостоле, без съдилище. Изяждаме се отвътре като червеи. Унищожаваме си историята, подаряваме я... Заличаваме всичко, неусетно и себе си. Превърнали сме се в бездушни к ...

dianjelly

Prose

748 2

18+ Откъс от новия ми роман "Законите на злото" 🇧🇬

.............
Лопатата ЛЕТИ с острия ръб към главата на Барбара! В това време от гърлото на Мики се извисява едно: "Неееееее!!!!" и той инстинктивно дърпа ръката, но не успява да спре тежкото тяло! Инстинктът за самосъхранение се задейства и при Барбара, но той не може да ù помогне, а само да завърт ...

donkooooo

Prose » Novellas and novels

1K 10

Желание 🇧🇬

Желание
или Еротична импресия
Слънцето печеше жестоко, а часът беше едва 7 и 30. Седяхме пред малкото кафене и чакахме автобуса. Хората от групата се събираха бавно. До тръгването оставаше още почти час. Огромните рекламни чадъри ни предпазваха от слънцето и хвърляха сини, червени отблясъци върху вс ...

gudman

Prose » Erotic

2K 1

Тертер от Диводедково I 🇧🇬

Тертер се разбуди в самолета и направи опит да се раздвижи. Краката и гърбът му се бяха схванали. Доколкото можа, без да докосне съседа си по седалка, успя да се поразмърда. След малко се почувства по-добре и дори така се намести, че промени неудобната си поза, като леко се обърна настрани, подпря к ...

Eia

Prose » Short stories

1.1K 9

Мисли 🇧🇬

- Защо сега се събуждам?
- Защото ти ми каза да не те вдигам.
- Но когато виждаш, че е късно, загубил си ти всичко скъпо!
- Предупреждавах те не малко пъти за твоите сполуки.
- ТАКА Е, ВИНОВНА съм, че по-рано моите очи не отворих и твоя глас не преобработих! ...

WhiteDesert

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K

Китенска рапсодия 🇧🇬

Китно е в Китен. И лете, и есен, и пролет. Май за това са го кръстили така тоя град. Което си е истина, истина е! Най-китно, ще кажат някои, е през лятото – цветя, зелено, шарени чадъри, пълно с народ, шумно, весело на плажа и след плажа. И е така. Като свърши курортният сезон обаче, нещата се проме ...

mamontovo-dyrvo

Prose » Short stories

1.9K 13

Епиграми №8 🇧🇬

За лапача
1/ Много лапа,
всичко стиска
само чужди неща иска...
От алчността му ...

Hekredel

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

775

Защо 🇧🇬

Усещаш ли? Едно тяло, с новозавърнала се душа лежи така спокойно на повърхността на морската вода, ни потопено, ни издигнало се нависоко, поема дълбоко въздух, напоен с морска миризма. А лъчите галят го нежно, както галят повърхността на морето и осветяват цялата морска шир. Душата се отваря с небес ...

sisiliq

Prose » Letters

1.6K 1

Белези 🇧🇬

В претъпкания автобус се почувства като хваната в капан, приклещена на седалката. Нямаше накъде да избяга, а той се оказа точно над нея, наврял големия си корем в пространството между нея и седаката. Елегантният черен балтон я накара да погледне нагоре към притежателя му и да замре от ужас. Бяла гъс ...

670301

Prose » Short stories

980 1

Не бъди тъжен! 🇧🇬

Соня дълго време беше чакала да се обади на Марти. Реши, че в сряда най-после трябва да го направи, тя обичаше да говори с него дори и по телефона. В дните, когато му звънеше, обикновено се събуждаше по-рано и беше изключително развълнувана. Тя го обичаше. Не, не беше влюбена в него. Не го мислеше з ...

justme1

Prose » Short stories

876 2

Самотни Разказвачи 🇧🇬

Аз не съм сам тук на тази беседа за мириса, поднасян от бриза и стоманената повърхност на морето. Повечето разказвачи са пристигнали преди виделината, заедно с обедната ленивост или в спокойствието на следобеда. Превзели са аудиторията си с неумела, но непринудена епизодичност. Разказите им започват ...

kpadi

Prose » Short stories

1.1K 1

Градината 🇧🇬

ГРАДИНАТА
В София има големи паркове, които въпреки хищническото настъпление на строителните предприемачи, са все още хубави и поддържат жива връзката между града и природата. В сърцето ми обаче завинаги ще остане една малка градина в централните градски части, в която отраснах, в която усетих първи ...

Славов

Prose » Short stories

1.4K

Обичам... 🇧🇬

Обичам, когато видя изгрева. Обичам, когато се разхождам навън, да чувам едва-едва пърхането на пеперудите и силните песни на птиците. Обичам да се разхождам в парка, в гората и да ходя на места, на които почти никой не се е осмелил да отиде – обичам силните усещания. Обичам да виждам ясното слънце, ...

Mons777

Prose » Others

1.1K

В пустинята човек броди самотен. 🇧🇬

Пустиня ли е това, което виждам сега пред себе си? Или е одеянието на моя нов Едем? Не знам. Знам само, че от тук нататък дълго време ще бродя сам сред пясъците на своя живот, съхранили праха на толкова много отминали години.
***
Иска ми се да имах още малко време, още мъничко, което да изживея с не ...

Frisco

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 2

-!-!- 🇧🇬

Накъде да бяга една разнебитена душа, търсейки отговор само в спомени и пропуснати възможности?! Да, това е моята душа... загубила приятелството на може би единствения човек, който ме приемаше такава, каквато съм и без упреци винаги беше до мен! 2 години този човек ме обичаше, правеше всичко за мен ...

krasitoo

Prose » Others

991 1

Мария 🇧🇬

Да чуеш Бах от малките ръчички на 10-годишно момиченце, е като да се возиш на Виенско колело - виждаш колко дребнички са хората долу и колко високо можеш да бъдеш самият ти.
От въление.
От радост.
От възхищение.
Музика, наситена с толкова много драматизъм, величество и мощ да звучи от късичките пръс ...

fammie

Prose » Short stories

830 2

Кажи ми какво чувстваш 🇧🇬

Чувствам безсилие в моментите, в които не мога да спра съществуването на пречещия ни свят, за да протегна ръка и да докосна кожата ти...
Чувствам яд, когато разбера, че си бил близо до мен, а погледът ми не е срещнал твоя...
Чувствам копнеж по тялото ти в безсънните самотни нощи...
Чувствам безпокой ...

Moncheva

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2.4K 1 3

Миниатюри 🇧🇬

Миниатюри
Животът е загадка
и ако успеем да нарушим табуто
и се срещнем с Бог
лице в лице, ...

theironlady

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

741 1

Толкова самотен 🇧🇬

Беше си такъв откакто го помня. От край време около него кръжаха най-красивите и популярни момичета и от училище, и от квартала. Външността му не беше нищо особено, даже беше грозноват с възголемия си нос и хилавата си фигура, ама имаше страхотен чар и фантастично чувство за хумор. А момичетата труд ...

hristam

Prose » Short stories

1.1K 3

Tomorrow never dies 🇧🇬

Пролог
Когато се влюбиш, светът ти се променя. Намираш човека, който с едно докосване те кара да изгубиш контрол, чиято усмивка лишава слънцето от каквото и да било предназначение. Той те вижда такъв, какъвто си и изкарва на повърхността емоции, които си се страхувал да опознаеш. Но той ти помага и ...

Josette

Prose » Novellas and novels

947

Смелост 🇧🇬

Тя се отпусна в ръцете му. Обичаше тези длани, които макар и груби, докосваха бялата ù кожа с лек загар от слънце. Те я караха да потръпва, да стене, да се моли неистово за още. Те я докосваха, галеха, възбуждаха. Те я прераждаха.
- Обичам те, София! – Прошепна той.
- И аз те обичам, Джеръми! – Пога ...

byboJle4e`f

Prose » Short stories

1K 4

Мечти 🇧🇬

Пролетта, най-прекрасният сезон! Сивo-кафяватa скучна земя се покрива малко по малко със свежа зелена тревичка. Тъмните клони се покриват с най-разнообразни цветове. Бяло, сякаш посред пролетта, само върху това дръвче е навалял най-прелестният сняг, розово или червено, сякаш Купидон си е присвоил то ...

stefito96

Prose » Short stories

2.5K

Посреднощ 🇧🇬

Часовникът показваше едва 22.30 часа, но според майката на Пепи беше време за лягане. Той стана недоволно от канапето и спря телевизора. Приключи бързо с измиването на зъбките и десет минути по-късно беше под завивките.
- Лека нощ! - каза майка му и го целуна по челото.
Пепи се обърна на другата стр ...

justme1

Prose » Short stories

1.3K 1

Старата къща II 🇧🇬

...Близките на собственика видяха колко щастливо е това семейство и колко добре работи кръчмата. Самите те не можеха да се похвалят със същото – някои от тях не бяха намерили щастието в семействата си, други – реализация в живота. Намерило плодородна почва в дребните им душички поникна семето на зав ...

slan4ogled

Prose » Short stories

897 3

Той си отиде... 🇧🇬

Един човек си отиде... А с него и частица от мен... Беше отдавна. Вече дори и не помня чертите му... Наричах го приятел. Дали е бил такъв, щом си е отишъл? Не знам... Знам, че не мога да го върна вече... Сега ми тежи грозният начин, по който се разделихме. Боли ме, че и аз нараних. Нараних може би н ...

Serendepity

Prose » Others

2.7K 6

Улуру - 2 🇧🇬

Момичетата бяха абсолютно различни - пълен контраст.
Едното беше с руса коса, разпиляна по раменете и гърба, чак до кръста, с червени устни и големи сини, искрящи, като сапфири очи. Роклята ù беше морско синя и очертаваше тънката талия на малката госпожица. Тя беше усмихната и погледът ù шареше по л ...

smile1

Prose » Short stories

1K 10

Безчувствена 🇧🇬

Разказът, сам по себе си, е малко объркан, но е изграден само от догадки, и все пак ще се опитам да го разкажа ясно.
Диалогът може би започваше така!
- Съжалявам, пропуснах ли нещо, какво точно каза и кога? Как можах да пропусна, такъв силен и скъп момент от толкова чакана среща, наистина много съжа ...

sisiliq

Prose » Short stories

1.2K

Ако се завъртим 🇧🇬

Беше по обед. Бързах с детето към българското училище и я стисках здраво за ръка, че бе фрашкано с народ в станцията на метрото. Тая станция е огромна, има много заведения, магазини, казина, пекарни, вестници, а на една огромна стена върви числото Пи, което, като знаем, е 3,14, ама то било безкрайно ...

virginblack

Prose » Short stories

1.2K 1

Какво сънуват слънчогледите 🇧🇬

Ако тъгата имаше крила, то те със сигурност щяха да бъдат жълти – мислеше си Тя, докато наблюдаваше с възхита изящната пеперуда, която бродираше идеални овали около гроба. Дали пък това не е душата на майка ù, преродена в крехко, ефирно създание, което с нежността на току-що събуден слънчоглед освет ...

danda

Prose » Short stories

1.4K 8

Театрален разказ 🇧🇬

Несебър. Няма да ви говоря за Несебър, на каква северна ширина и източна дължина се намира, защото това цял свят го знае, та камо ли българите. Само искам да кажа, че като завърших висшето си дърводелско образование, отидох да работя по разпределение именно там. Е, не беше случайно. С жена ми се бях ...

mamontovo-dyrvo

Prose » Short stories

1.4K 8

Есенна градина 🇧🇬

Едно нещо не е ясно - споменът ми е дотолкова забравен, че дори не съм сигурна дали е било хубав сън, или наистина съм го преживяла.
Споменът ме отнася в онази есенна сутрин. Както винаги се събудих обляна в сълзи, заради непоносимите кошмари. Пресегнах се за часовника си... не работеше. Бях сама у ...

rHathaway

Prose » Short stories

1.3K 5

Вампири 🇧🇬

Ицо стоеше на верандата и изтриваше с мокра кърпичка левия си кучешки зъб. Усилените и отривисти, нервни движения показваха, че бърза да не го види някого. Да, определено неговата приятелка не беше свикнала, а и не обичаше той да се прибира с аромат от кръв на друга жена.
Тиха сянка се спусна до Ицо ...

icohim

Prose » Short stories

1.3K

Short stories and prose by contemporary authors

Някой ден, незнайно откъде... 🇧🇬

Софийска сага 23 🇧🇬

Обичай ме 🇧🇬

Самотникът 🇧🇬

Аромат на дюли 🇧🇬

Мигът на спомена 🇧🇬

Общото дете 🇧🇬

Бездната 🇧🇬

Предизвикано... 🇧🇬

18+ Откъс от новия ми роман "Законите на злото" 🇧🇬

Желание 🇧🇬

Тертер от Диводедково I 🇧🇬

Мисли 🇧🇬

Китенска рапсодия 🇧🇬

Епиграми №8 🇧🇬

Защо 🇧🇬

Белези 🇧🇬

Не бъди тъжен! 🇧🇬

Самотни Разказвачи 🇧🇬

Градината 🇧🇬

Обичам... 🇧🇬

В пустинята човек броди самотен. 🇧🇬

-!-!- 🇧🇬

Мария 🇧🇬

Кажи ми какво чувстваш 🇧🇬

Миниатюри 🇧🇬

Толкова самотен 🇧🇬

Tomorrow never dies 🇧🇬

Смелост 🇧🇬

Мечти 🇧🇬

Посреднощ 🇧🇬

Старата къща II 🇧🇬

Той си отиде... 🇧🇬

Улуру - 2 🇧🇬

Безчувствена 🇧🇬

Ако се завъртим 🇧🇬

Какво сънуват слънчогледите 🇧🇬

Театрален разказ 🇧🇬

Есенна градина 🇧🇬

Вампири 🇧🇬

Queue