Prose

41.8 results

Всичко ще бъде наред 🇧🇬

Спомням си, когато го видях за първи път. Беше в началото на учебната година. От съвсем скоро бях започнал да си позволявам да се заглеждам по разни мъже. Дори за секунда не ми минаваше през ума да загледам жена. Реших, че е нещо, което ми е забранено и недостъпно и че човек като мен е загубил спосо ...
1.4K 1

Окъс(н)ели разкази - 13. Жива вода. 🇧🇬

Рисунката с молив е на Маестро Ненрик Мозес...
Б.
Всеки ден…
Всеки ден минавам по един и същи път - и сутрин, а и вечер. Покрай новите празни кооперации, чиято модерна мазилка тук-там вече започва да се рони и чиито побелели от прах стъкла на наречените за магазини, аптеки и офиси помещения отразява ...
917 2

Безразсъдно 🇧🇬

Съгласен съм, че да имаш близък приятел е нещо чудесно. Още повече, когато се знаете от деца и можете да споделяте всичко. Макар да има ситуации, които разклащат тази увереност в мен.
Телефонът трябва да е звънял като на пожар, за да ме изтръгне от дълбоката бездна на съня. Още преди да съм се събуд ...
1K 1

Няколко хиляди кутии цигари по-късно 🇧🇬

Няколко хиляди кутии цигари по-късно
Познавах един младеж, когото доста хора смятаха за умопобъркан. Казваше се Хенри. Беше посещавал повече университети, отколкото самият той можеше да си спомни, но въпреки дебелата папка с дипломи, която разнасяше наляво-надясно, не можеше да си намери свястна раб ...
970 1

Цвете сред сивотата 🇧🇬

Снощи се забавляваха... Нощен клуб, коктейли, горещи тела... Грехът лети във въздуха и се вселява в душите... Страстта гори, пламъкът тлее, тлее, а накрая избухва... И тогава умът блокира, етичните и морални мисли се изпаряват като чаша разлят алкохол. В очите блести желание, контролът над тялото е ...
904

Една тъжна история - 2 🇧🇬

Радост и тъга
Стоях с държах телефона безмълвно. "Това е кошмар. Не е истина. Не можеше да е истина." Това се въртеше в главата ми в този момент. Не исках да вярвам на това, което чух. Милото момче взе телефона и говори с полицая. През това време аз не знаех къде съм и какво се случваше. Това беше е ...
2.2K 1

Петък вечер 🇧🇬

Дървеният варел, отпуснал се изморено в желязната прегръдка на обръчите, стоеше в ъгъла на гаража. Стените, облепени с изрезки от лъскави списания, тук-там зееха празни, чакащи следващия месечен брой на Паралели. Тежката порта бе здраво затисната с дебело парче стоманен прът, въпреки че вратата на г ...
1.5K 6

Свикнах… 🇧🇬

Свикнах да ми подрязват по някое перо – ту щръкнало от опашката, ту от крилете ми. Подхвръкнех ли малко по-високо от мярката, която ми бяха определили, Те веднага грабваха голямата ножица и ме моделираха. Докато в един момент започнах да се побирам в одобрената от Тях клетка. През нейната мрежа, отл ...
1.1K 6

България 🇧🇬

Когато бях дете, бях грозното пате. Наистина! Когато бях малка, не приличах на никой от родителите ми. Приличах по-скоро на прехранено монголче. На лицето ми имаше само бузи и очи (ама едни такива дръпнати). Който не ми вярва, ще му дам снимков материал. И това ме потискаше адски. В детското ми съзн ...
902 1

Щрих за откровеността 🇧🇬

Откровеността е неподправеност в съжденията и изразяване за истинската същност на нещата, ситуациите, поведението, качеството да даден продукт, или произведение на конкретна личност.
Целта за откровеността в конкретния диалог е разкриване на истината, стига да бъде пожелана от другата страна.
В случ ...
1.1K 2

Шантавите 1 🇧🇬

– А сега какво ще правим, драга ми Невенке?
– Ами… можем да пийнем по бира, драги ми Томиславе – промърмори Невена и се захвана да върже на опашка дългата си меденоруса коса.
– Държа да те информирам, че съм с кола, което означава, че не мога да пия.
– Ти на тази гробница кола ли викаш. Не ставай см ...
972 2

Авторът винаги има право(16) Звездите над нас са такива 🇧🇬

Авторът винаги има право
(16)
Звездите над нас са такива
Мила Мария,
Стихчето за звездите е посветено на един мъж, в чийто дом в Мадрид ходех да чистя и гладя веднъж седмично за няколко часа. Надрасках редовете, свита на пейката край една детска площадка. В мига, в който свърших, зяпнах като риба на ...
1.4K 14

Пустите длани 🇧🇬

Тъкмо когато си мислим, че вървим напред, правим най-много крачки назад.
Вървим и напредваме, точно когато не се сещаме, че се случва това.
Лесно се самозабравяме, трудно притихваме, бързо се стремим, бавно губим, силно желаем, трудно обичаме...
Задъхваме се.
Замръкваме... ...
900 3

Камъкът 🇧🇬

Земята ме роди камък - твърд и студен (мислех си). Когато вятърът и времето започнаха да ме оформят, разбрах, че нищо не е достатъчно твърдо или тежко, за да им устои. Когато слънцето достигна най-високата точка в небето, осъзнах, че нищо не е прекалено студено да устои на лъчите му. "Кой съм аз тог ...
1.3K 2

Родът - част четвърта 🇧🇬

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) част четвърта
***
През 1906 година предстояло на малкия брат Михал да иде в казарма. Най-старите преселници от Ипчелий казвали за момъка, че много приличал на прадядо си Михал (Дели Михал) - бил му „одрал кожата“. А и по нрав момъкът напомнял на едновреме ...
1.1K 2

Златните ябълки 🇧🇬

- Ясемин, хайде, мамо, ставай!
Ясемин отвори очи и първото, което видя бе, вестника, закачен около дългия кабел на лампата. Този абажур я накара да се усмихне, защото бяха го направили двамата с дядо си. На прозорците нямаше пердета и цветните лъскави страници от списанията пропускаха оскъдна светли ...
1.2K 8

От изключителна важност 🇧🇬

Давах си сметка, че предстоящото интервю е най-важното нещо за мен в момента. Откак завърших, си мечтаех за работа като тази, през какви ли работни места не бях минал, но този шанс не беше за изпускане.
Мястото беше точно за човек с моята специалност – достатъчно млад, за да е все още амбициозен, но ...
1K 6

Срив 🇧🇬

Срив, срив в системата.
Всяка част отказваше да работи.
Бяха останали само автоматични движения и думи, и ако нещо се променяше от зададения график, което се случва постоянно, аз изпадах в паника, опитвах се да удържа положението, но ми беше трудно и може би говорех несвързани думи. Не знам, не може ...
1K 1

Есента чрез Правоъгълника 🇧🇬

Седя точно тук в стаята.
Приближавам се и го гледам. Той мен също.
Правоъгълникът.
Вперил е изглед красив.
Арките на люлеещия се клон отвъд - преплитат се все повече от зелено в кафяво. Промяна в цветовете, мириса и до скоро нажежения асфалт. Есента слага начало най-жълто, нежелано. ...
582

В далечината 🇧🇬

В далечината се чувало гълчава. Тя се запътила натам. Спряла пред дървената врата, на която се четял надпис: "Мъжка утеха". Влязла вътре. Множество мъже били насядали около масите, на които чашите с червено и бяло вино замъглявали погледите им. Един от мъжете махнал с ръце към нея и я поканил да сед ...
985

Какво или кой ще ни раздели? 🇧🇬

Господи, през всичките тези години Ти си ме изпитал и знаеш, знаеш, че те обичам. Какво или кой ще ни раздели? Пари ли? Ако се налага, ще живея, като просяк, контейнерите ще бъдат мое жилище и аз там ще живея, ще умра от глад, но за пари няма да се откажа от Теб и от моята любов към Теб! Коли, къщи, ...
1.1K

Есенна любов 🇧🇬

Когато спят и са в зародиш, неродените чувства ухаят на канела... Силно и приятно е да се потопиш в аромата и да останеш там... завинаги. Завинаги е точно както никога. Било е или ще бъде!? Къде е, как, защо, кога, дали... Не спят ухаещите на канела, само мислят дали да се родят. Родят ли се, загубв ...
1.3K 1

Бенедикт XVI - от хитлерюденд до папския престол. 🇧🇬

Мадлен най-сетне се добра до прозореца. Извика всички сили в себе си и повдигна изнемощялото си тяло. Подпря се на перваза. Прекрасна утрин! – каза тя на санитарката и впери поглед в небесно-синьото море. Пое дълбоко дъх и дробовете ù се изпълниха с мирис на кипариси и сол. Мадлен бе красива. Все ощ ...
641 2

Времената бяха различни 🇧🇬

Тя изпитваше носталгия, чувство за вина, мъчеха я спомени. Какво се случи? Тя ли се промени, или светът озлобя? Може би и двете... Всичко беше някак сиво: сив град, сиви хора, сиви мечти. Всеки преследваше някаква цел, а тя седеше безцелно в средата на кръговрата и чакаше... Чакаше нещо да се промен ...
832

Болка с дъх на любов 🇧🇬

Вървях по така познатите улици, сърцето ми се свиваше, тишината ме обземаше, чувах бавните си стъпки към домът ти. Вървящи за пореден път към изпепеляващата ти любов.
Знаех, това бе най- силното ми изпитание. Бях безсилна, трябваше да направя това, за да мога някак да продължа напред. Не искам да те ...
1K

Червена рокля 🇧🇬

Червена рокля
Аз съм червена рокля. На бели точки. С червена сатенена панделка. Нежно обгръщам тялото ù. Обичам парфюма ù. Слушам сърцето ù.
Най-мразя онзи момент, когато той ме съблича и пръстите му заемат моето място. Чувствам се толкова празна и ненужна. Тогава искам да се преобразя. Да стана бял ...
1.5K 5

Сашо Майстора 🇧🇬

САШО МАЙСТОРА
Такива хора има сигурно много по света.
На пръв поглед всичко им е като при другите: на два крака, с две ръце, чифт очи, чифт уши, всичко. Като бебета реват, когато са гладни, ненаспани, наакани, начуркани – както всички бебета. После порастват, гласчетата им мутират, пониква им мъх, к ...
937 4

Тайният живот на никому известния някой си 2 🇧🇬

2
Не съм много красив. Дори не съм симпатичен. Сравнително гърчав съм за възрастта си и не изглеждам много добре по тениска и къси гащета. Единствено ми отиват елегантни костюми, но съм обличал такъв само веднъж на бала – и то в пробната на магазина. Така и не отидох с костюм. Всъщност не отидох и н ...
1.1K

Нечий глас ме сепва 🇧🇬

Спомних си за Любовта и Доброто. Тя, Любовта, тръгнала по земята, за да попита хората що е Добро? Вървяла, вървяла и стигнала до един дом, като палат. Вън, на двора, в красивия небесно-син басейн, зърнала атлетическото тяло на красив младеж. Извикала го през вратата и го помолила да ù отговори. Момъ ...
959

Синият куфар 🇧🇬

Старият мъж се наведе до пружиненото легло и внимателно извади дървения куфар от там. Ясемин развълнувана чакаше до него. Бялата ù ленена рокличка стигаше до коленете, а френската дантела нежно бе плисирана по краищата ù. Същата дантела събираше немирните детски къдрици на опашка. Очите ù като палав ...
1.4K 6

Да срещнеш любовта 🇧🇬

Дойдох в това малко курортно градче с единствената цел да си почина след изпитите.
Бях вложил много труд в подготовката за изпитната сесия и наистина успях да се справя чудесно, но се чувствах абсолютно изцеден. Ето защо приех подхвърлената от близките ми идея на драго сърце, и ето, едва втори ден с ...
1.3K 8

Време на буря (2) 🇧🇬

2.
В продължение на няколко седмици в Кант течеше оживление. Цялото градско население се изсипа на погребението на принца, бабките проливаха по някоя друга сълза, мъжете завистливо гледаха лъскавите брони на рицарите, а децата, които съвсем не ги беше грижа за принцове и погребения, гледаха с интере ...
841

Безпорядъци... 🇧🇬

Има вечери като тази... Не можеш да заспиш и мислиш за спомени, които са заседнали в съзнанието ти, усмихвайки се, обаче насълзяваш очи... Спомняш си хубавите мигове с хората, които вече не са до теб, поради безброй причини... Едни заминали в чужбина, други отишли в Рая, а трети просто решили, че ня ...
1.2K

Родът - част трета 🇧🇬

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - част трета
***
Синът на Христо, Костадин, е бил около 22 годишен момък по време на преселването. В родното Ипчелий бил сгоден за красива девойка – черноока гъркиня, но тя починала преди войната. Тъгувал младият Костадин за милата си годеница, за погинал ...
1.1K 2

Стъпала 🇧🇬

Стъпала
Откъде се взе тая виртуозна енергия в мен, не мога да кажа. И то за някакви камъни. Все едно ми бяха откраднали жената, проклетите цигани!
Нямам нищо против ромите. Играл съм с тях, пари назаем съм им давал и са ми ги връщали... но виж, срещу крадливите цигани, ако ще и българи да са – имам! ...
1.4K 4

Избягалото лозе 🇧🇬

Сън ме не хващаше. Въртях се в кревата и мислех глупости, мислех глупости и се въртях от една страна на друга, докато отведнъж скочих и навлякох анцуга. Неслучайно го бях натъпкал в раницата тръгвайки за село. Още от бабино време си знаех, че лете без дрешка не се ходи. Изведнъж реших, че трябва да ...
1.2K 5

Нощни писма до другото ми аз 🇧🇬

03:45
Понякога лежа между 4 стени и отворен прозорец и чакам. Чакам чудо... или приказка... по-скоро чудесна приказка... или приказно чуден край... на всичко. Кой знае, може би приказката е пред мен, малко преди да скоча в кладенеца да помагам в къщната работа на разни бабички от обикновенните небив ...
742

Изгнилата ябълка 🇧🇬

Старият автобус, изморен от пътищата, спря бавно до чешмата в центъра на селото. Бай Дечо бе отворил книжарницата и даже вече пиеше първото си кафе, приседнал на дървената табуретка пред дюкяна. Децата като малки зайчета изскачаха от автобуса и тичаха към чакащите ги родители. Шофьорът, сложил ръце ...
1.5K 7

Един необикновен съквартирант 🇧🇬

Гейб затвори лаптопа си и въздъхна тежко. Огледа новия си апартамент – нанесе се преди два месеца, а беше буквално доникъде с подреждането. Мебелите не бяха разпределени, кашоните стояха неразопаковани, книгите бяха пръснати по всевъзможни места - най-вече на купчини по пода, а на прозорците имаше с ...
841

Андерсен в Дрезден 🇧🇬

Градът спеше. Отдавна беше заспал. Уличните фенери рисуваха сенки върху белия сняг. Сивите къщички сякаш се бяха сгушили една в друга, предпазвайки се от студената тишина.
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден. Красив град! – каза си той н ...
931 3