Science fiction & fantasy

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others

3.1 results

Времената сигурно са полудели - 32 глава 🇧🇬

32.
“Второ денонощие – жива съм”, отбелязах си аз доволно, събуждайки се на сутринта. Двадесети септември. Опитах се да се надъхам с оптимизъм, пресмятайки изминалото време в проценти, десетични дроби и т.н. Нещо като надъхване за работната седмица – ето, вече е вторник, значи като мине утре, т.е. с ...

kcekce

Prose » Science fiction & fantasy

2009-05-08T06:58:49+03:00 1K

Времената сигурно са полудели - 31 глава 🇧🇬

31.
Касим изхвърча навън бързешката. Преди да затвори вратата дочух приглушена шумотевица и викове из коридорите. “Какво беше това по дяволите?!”. Много шумно и много навреме подплати поизтърканата ми легенда, но и аз си нямах никаква представа какво е. Още ми пищяха ушите от гърмежа, въпреки че тов ...

kcekce

Prose » Science fiction & fantasy

2009-05-03T23:46:09+03:00 1.1K

Времената сигурно са полудели - 30 глава 🇧🇬

30.
Непознатият беше висок, слаб, възчерничък и имаше изсечено като от гранит лице със заострени вежди. Такъв характерен фейс трудно се забравя, но в главата ми не изплуваха никакви спомени от досиетата. Кой е този, за Бога?...
- Точно тя е. – отговори някой зад гърба му и излезе напред. Беше един о ...

kcekce

Prose » Science fiction & fantasy

2009-04-29T00:41:48+03:00 941 1

Времената сигурно са полудели - 29 глава 🇧🇬

29.
В крайна сметка изгубих броя на ударите за деня. Старателно ме удряха само по лицето – първо, за да ме накарат да млъкна и второ – явно бяха получили инструкции да пазят плода. Аз обаче успях да затрудня опитите им да ме укротят дотолкова, че да извикам името и прякора на Ленц поне десет пъти и ...

kcekce

Prose » Science fiction & fantasy

2009-04-28T11:07:24+03:00 948

Времената сигурно са полудели - 28 глава 🇧🇬

28.
Събудих се доста свежа... По-точно ме събудиха. Започвах да си връщам физическите спомени за носене на зумер и определено можех да кажа, че без зелена мъгла и други забавни игри животът със зумер е много по-поносим. Вечерта се въртях доста дълго, без да заспя. Не че вързаните крака или дежурният ...

kcekce

Prose » Science fiction & fantasy

2009-04-18T08:10:04+03:00 954 2

Назад по течението 🇧🇬

Денят течеше както обикновено на острова и единственият хуманоиден заселник там се опитваше да разпали огъня, който принципно поддържаше непрекъснато, но често забравяше да подклажда и обикновено се превръщаше само в една купчина от тлееща жар.
Човекът, без да спира работата си, бе влезнал в спор съ ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-04-17T16:50:15+03:00 893 1

Империя от пепел 🇧🇬

Прелюдия
Шепотът на вятъра се превърна в ридание.
От неестествено светлото нощно небе бавно започнаха да се сипят снежинки – зараждаха се в облаците, наедряваха по пътя си надолу и умираха върху вледенената земя.
Скитникът бродеше през ледените полета, вятърът го шибаше през лицето и навяваше снежин ...

michael

Prose » Science fiction & fantasy

2009-04-17T16:45:09+03:00 1.7K 2

Заспи, ангеле, преди да се събудиш 🇧🇬

1.
В стаята беше тихо.
Или почти тихо, защото следящите състоянието на пациента уреди непрекъснато цъкаха и премигвайки сменяха режимите си на работа. Също така се долавяше и капенето от подаваните разтвори от двете системи - накрайниците им се впиваха като нокти в двете ръце под тях. Но освен това ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-04-15T17:15:53+03:00 1K 1

Сърцето на дракона 🇧🇬

Отдавна, много отдавна, когато вълшебства и приказни герои се срещали навсякъде, живеел един крал. Той бил велик и безстрашен владетел, а Южното кралство, което управлявал, било огромно. То се простирало на три морета, а на север достигало до страховитите Северни планини. Още в младостта си този кра ...

Mariq_Vergova

Prose » Science fiction & fantasy

2009-04-15T08:37:19+03:00 1.7K 2 4

Коледна песен 🇧🇬

1.
Сюзън точно слагаше масата за вечеря, когато телефонът иззвъня. Отивайки към него, тя погледна часовника, отбелязвайки си наум, че часът е осем без десет и е вече късно, за да бъдат безпокоени.
Преди да вдигне слушалката, той иззвъня още един път.
- Ало? – каза тя, като в същото време влезе мъжът ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-04-08T14:07:15+03:00 1K 1

Безкрайност в сън, като сън в безкрайност 🇧🇬

Кралицата е в сянката на смокинята, пазила в жаркия ден тялото ѝ от палещите лъчи на слънцето.
Вятъра, появяващ се винаги привечер, развява леко къдриците на косите ѝ, оставена днес пусната и без тежката украса - само няколко цвята са вплетени в тях, като на всяко листо е поставен млечен бисер.
Тънк ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-04-07T12:50:52+03:00 1.1K

Разказите на Смъртта 1 🇧🇬

Нищо не помръдваше тази вечер. Нямаше нито звук. Дори и файтони не минаваха по павираните улици. Всичко беше пусто. Но аз все пак имах работа. Спрях до една малка къщичка.Ослушах се за момент. Нищо. Всички хора си бяха легнали спокойно по леглата и бяха залостили вратите. Подухна вятър, от който няк ...

estaticfear

Prose » Science fiction & fantasy

2009-04-03T09:42:10+03:00 1.4K 1 1

Времената сигурно са полудели - 27 глава 🇧🇬

27.
Не, нямаше някакъв вълшебен ефект, тип да ме понесат радостно на ръце с викове “Ура!” и да ме пратят на безплатна почивка на Хаваите. Но аз и не разчитах на нещо такова. “Много внимавай, какво и кога казваш!”, пак ме окуражи Смърделин, докато се борех с различни разсейващи фактори като световърт ...

kcekce

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-26T11:43:23+02:00 1K

Времената сигурно са полудели - 26 глава 🇧🇬

26.
Наум седеше и той навлечен със зимни дрехи и раница и явно нервен. Аз обаче се появих три пъти по-нервна от него, така че всичките му вътрешни драми дотук загубиха всякакво значение.
- Зумера. – казах му аз кратко и му подадох приемника. Бях си разпределила двете компонентчета в ляв и десен джоб ...

kcekce

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-17T06:58:55+02:00 1.1K

Проходът на Героя 🇧🇬

В днешната културна традиция е добре познат мотивът за саможертващия се герой. От екрана и страниците непрекъснато виждаме как понякога от групата приключенци един остава, за да забави злите сили и да спаси приятелите си, а единственото, което ни се показва от тази саможертва, е предсмъртният вик на ...

Bheil

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-13T18:53:09+02:00 1.2K 4

Спомени се носят към небето 🇧🇬

Дайра вървеше покрай насипа, превила се срещу силния вятър и се канеше да премине празното пространство между пресечките на двата квартала. Веднъж преминала, стените на отсрещните сгради щяха да ù дадат малко повече защита срещу блъскащия я вятър. Тя се огледа - беше пусто - сниши се и приготви авто ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-13T18:47:15+02:00 1.1K 1 1

Quantum satis* 🇧🇬

„Глупакът просто е човек, който мисли другояче"
(А. и Б. Стругацки „Времето на дъжда")
* * * * *
Плочaта стигна до края и автоматът я върна отначало. Свилия се на големия фотьойл мъж дори не погледна към грамофона, макар да започваше да слуша същата музика за четвърти път днес. Просто продължаваше д ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-12T13:21:35+02:00 1K 1

Хвърчила се реят в небето 🇧🇬

1.
- Иса! Иса, тук ли си? – гласът на дона Октавиа бе с лека нотка на раздразнение, нещо крайно необичайно за нея. – Иса, моля те, идвай по-бързо!
Исабел излезна измежду гъстите клони на храстите, които до преди миг сякаш бяха нереални, обхванати от трептене и странно призрачно избледняване на цвето ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-11T18:08:42+02:00 1.2K 1

Последният прилив 🇧🇬

„То бе една малка, малка лодка - която по залива тръгна.
То бе едно храбро, храбро море - което навътре я дръпна.
То беше една хищна, хищна вълна – която с език я прегърна.
Така не разбраха големите кораби – че моята лодка потъна.*
Вятъра съвсем леко се усили, което нагъна още повече морето пред сед ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-10T13:45:22+02:00 1.1K 1 1

Слепота 🇧🇬

1.
Тунелите бяха потънали в сенки. На няколко места имаше пукнатини и струеха снопове светлина, но бяха толкова немощни, че на около метър се топяха в тъмнината. Тези слаби пробиви на светлината бяха едва в начало на тунелите, навътре всичко вече бе потънало в непрогледна им неизвестност.
Дълго се ч ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-08T13:49:03+02:00 999 1 1

Нарисувай на небето звезди 🇧🇬

Слушай, сега ще ти разкажа за времето, когато нощта стана вечна и всички звезди паднаха в безкрая. Oт тогава за нас няма вече сутрин и ден, а само мрак и тъмнина. Изчезна светлината отведнъж, изсмука я бездната. Сега само понякога въздухът ще заискри от студ, кристален и пронизващ, такъв го знаеш и ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-07T12:23:16+02:00 1.4K 1 2

Слънчева лодка 🇧🇬

1.
- Кога ще тръгваш?
- След три дни. Може би след четири.
- Дълъг ще e пътя, че и самотен!
- Но пък е интересно - представи си само как се рееш сам в космоса, носен от слънчев вятър - възхитено заописва по-младият от двамата мъже, безгрижно поседнали на дървената веранда на къщата. ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-06T00:00:06+02:00 1.2K 1 1

И роди се ангел 🇧🇬

Ако животът е море и дните са неговите вълни, които идват и си отиват, а спомените са пристанища, то е добре да имаш пристан, в който да се завърнеш - си мислех в някои дни, когато Слънцето не бе така ярко и горещо, а едва пробило облаците, и корабът се носеше в пълна хармония с водата и вятъра. В т ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-04T21:17:05+02:00 931 1 1

Последният ден 🇧🇬

Слънцето грееше кротко в есенния следобед, времето все още беше топло, но листата пъстрееха и тук-там вече окапваха. Далече, много далече напред се виждаха гърбовете на последната планина. Някъде оттам започваше тесния път към това място, който рядко биваше използван и още по-рядко можеше да бъде на ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-01T14:29:15+02:00 1K 3

Пропуснати мигове 🇧🇬

.... и мрак ще облее земята, за да скрие страха в сърцата на тези, които ще бъдат изгубени в мрака завинаги...
* * *
Кристина отвори прозореца и седна на широкия му перваз. Свеж океански въздух нахлу в стаята и леко развя косите й. Нощния хлад я погали и тя настръхна, но й стана приятно от допира му ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-02-28T17:54:27+02:00 996 1 2

Плачат ли на раздяла звездите 🇧🇬

- Слушай, дядо, сънувах странен сън - каза момчето.
- Ъхъ - безучастно каза старецът, кърпейки рибарска мрежа пред малката си хижа на брега.
- Не, не, слушай! Този сън е хубав. Сякаш беше наистина! - възкликна то и заразказва бързо, преди споменът да е избледнял заедно с настъпването на зората.
Дядо ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-02-27T22:57:32+02:00 1.1K 4

Рицарите на Лерея 🇧🇬

Между двте луни на Елмерх се намираше планетата Арменах. Нейните жители бяха добронамерени и мирни, но всичко това беше преди земляните да се преселят там. След намесата на завоевателите, за жителите на Арменах настанаха смутни времена. Те имаха нужда от някой, който да им помогне... но не очакваха ...

Alania

Prose » Science fiction & fantasy

2009-02-24T17:29:26+02:00 828 1

Времената сигурно са полудели - 25 глава 🇧🇬

25.
„Тим, имаш само няколко минути време, за да прочетеш това писмо, затова ще оставя извиненията за после. Около пет минути след влизането ти в тази стая, аз ще скоча в потока на Диспансера, ВЪВ Диспансера. Ясно ти е какво може да стане, ако ме заловят. Тъй като ти си единственият видим за онези та ...

kcekce

Prose » Science fiction & fantasy

2009-02-24T10:50:28+02:00 1.2K

Тунели 🇧🇬

Тунели
1
Гъст облак дим бе обхванал стаята за разпит. На главния комисар му бе трудно да наблюдава случващото се през огледалото, тъй като разпитващият просто не спираше да пуши и да гаси една след друга цигарите си. Бе по-притеснен и от окования във вериги мъж от другата страна на масичката.
- Ако ...

argortedil

Prose » Science fiction & fantasy

2009-02-19T18:48:47+02:00 973 1

Драконът и розата 🇧🇬

Корабът леко се поклащаше от вълните, които с въздишка се разбиваха в тялото му. Топъл вятър издуваше платната, а слънцето вече падаше към хоризонта и потъваше в постелята от красиво оцветените облаци, спуснали се като завеси в далечината. Денят бавно и величествено си отиваше, отшумявайки с цветове ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-02-15T21:46:48+02:00 1.3K 1

Времената сигурно са полудели - 24 глава 🇧🇬

24.
- Стартираме парада утре. – млъкнах, очаквайки въпроси и уточнения. Наистина много се надявах Мирна да е достатъчно наясно със ситуацията, за да знае сама какво да прави.
- В колко часа? – попита тя, а аз въздъхнах наум с облекчение.
- Около два следобед по твое време. Ако всичко върви по план. ...

kcekce

Prose » Science fiction & fantasy

2009-02-11T17:53:19+02:00 921

Името на вятъра 🇧🇬

1.
НИК
(ЛЮБОВНИ ПЕСНИ ЗА СТРАХА)
1.
През нощта има един мъртъв момент, когато е прекалено късно, за да заспиш, ала и прекалено рано, за да се събудиш. В такива моменти идват кошмарите. И фигурите – бледи форми без лица, които обикалят около прозорците, блъскат се безспир в студеното стъкло, а когато ...

michael

Prose » Science fiction & fantasy

2009-02-08T09:38:54+02:00 1.6K 3

Змей 🇧🇬

Казват, че Змеят е зло същество, демон, най-големият му враг бил великият бог Перун. Другаде пък казват, че е добър, помага на хората, гони други хали и змейове дето сушат реките и крадат девойки. Много неща приказват хората, на какво да вярваш? Може би пък Змеят да е посредник между доброто и злото ...

sofist

Prose » Science fiction & fantasy

2009-02-07T13:54:32+02:00 2.3K 1

Пътеката на Болката 🇧🇬

ПЪРВО
Вещицата клечеше пред прихлупената землянка и на пръв поглед изглеждаше мъртва - замръзнала в позата, в която я е оставил Последният*. Пламъците на огъня хвърляха трепкащи отражения върху сведената й глава, очите под затворените клепачи не помръдваха. Съсухрената, древна кожа изглеждаше невъоб ...

michael

Prose » Science fiction & fantasy

2009-02-06T00:10:29+02:00 1.3K 2

Скитникът и звездата 🇧🇬

( песен, изгубена в нощта )
Вечерта се спускаше плавно по склона на голямата планина. Сенките бавно се удължиха и се плъзнаха като хищно търсещи пръсти из гората. Заглъхнаха една по една обичайни крамоли на горските жители, огласящи цял ден гората и всички се приготвиха за сън. Скоро щеше да се стъм ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-02-04T21:19:30+02:00 1.3K 1 3

Сирачето 🇧🇬

Сирачето
Дъждът монотонно се сипеше по главната градска улица. Дъждовните капки тъжно се стичаха по прозорците на къщите, а листата на дърветата тихичко потръпваха при допира си с тях и придобиваха особен блясък. Във въздуха се усещаше свеж аромат, който може да бъде доловен само в дъждовни дни като ...

Veronisia

Prose » Science fiction & fantasy

2009-02-03T21:31:47+02:00 1.6K 3

Сблъсък 🇧🇬

- Барикадирайте вратите! - изкрещя един нисък, възпълен мъж и гласът му се понесе над настъпилия хаос.
Неколцина го послушаха. Останалите се бяха скупчили като стадо овце в средата на помещението.
Отвън, в мрака, настъпваха мъже и жени със свръхмодерни оръжия - картечници, огнехвъргачки, дори пренос ...

michael

Prose » Science fiction & fantasy

2009-02-01T23:19:35+02:00 1.3K 2

Родена от жар 🇧🇬

1.
Крилата на пламъка сътвориха вятър - могъщ и горещ. Ина усети допира му върху лицето си и си помисли, че тази стихия може да изгори всичко наоколо. Дори и нея.
Изплаши се, когато разбра, че той иска да я докосне с пръстите си, плъзнали се към нея като огнени камшици.
- Моля те, иди си - каза тя и ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-01-31T18:55:13+02:00 1.2K 1 2

Синята нишка 🇧🇬

Това е sci fi разказ, който пиша от почти месец вече. Надявам се да отделите малко време да го прочетете. Дано ви хареса.
Алън Мур се бе проснал изнемощял на тротоара пред обезцветен блок на границата между големия мегаполис и реставрационната зона. Беше облечен в дълга бяла лекарска престилка и тре ...

moonyy

Prose » Science fiction & fantasy

2009-01-29T12:30:26+02:00 1.6K 1

Танцът на вселената 🇧🇬

Той се носеше бавно из свободното космическо пространство. Не е правилно да се нарече той, нито тя или то, но той му приляга дотолкова, че да е смилаем за ограничения човешки мозък. А Той беше нещо голямо - космическа мъглявина - сбор от енергия и материя. През тялото му от лед, прах и газ пробягвах ...

Bheil

Prose » Science fiction & fantasy

2009-01-20T21:32:19+02:00 1.5K 1 6

1
←
68
69
70
71
72
73 (current)
74
75
76
77
→
77

: ??:??