bibsun
206 el resultado
Светът е станал толкова зает...
Чак Карлсон няма време да лети,
а случаят до болка е нелеп -
захванал се павета да реди...
Снежанка бърше нечий парапет, ...
  425 
Харесвам ти, защото съм красива
и млада, и невинна, може би?
Такава съм - усмихната, щастлива,
а спирка ти по пътя ми не си!
Та той върви нагоре, към звездите! ...
  431 
Няма никога да си простиш,
ако видиш ме до друг да крача,
ала зная, че ще си личи
само щом останеш сам във здрача.
Ти си силен, твойте рамене ...
  462 
Със надежда гледам всяка нощ
за звездите, падащи по тъмно.
Няма да ги моля за разкош...
само малките мечти да ми се сбъднат!
Вярвам, в този черен небосвод, ...
  466 
Мамо, сигурно ще дойде.
Ти вратата отвори.
Дръж се, моля те, спокойно,
но ме няма! Запомни!
Няма право да ме търси! ...
  541 
Другари,
времената се изменят!
Животът във вихрушка ни върти...
Душите ни не са отдавна вече
неопетнени, чисти и добри. ...
  448 
По врата ти -
следи от косите ми,
от дъха ми -
следи по гърдите ти,
по гърба ми - ...
  499 
Като скитница започнах,
тъй, навярно, ще умра.
Сменях пътища, посоки
и се плъзгах по ръба.
Градове безброй пребродих, ...
  404 
Обичам го! Напук на всички!
Напук на всякакъв морал!
Изглежда малко нелогично,
но тъй спокойно е заспал...
Сърцето му звъни ритмично ...
  595 
Като призрачна светулка в тишината
фас далечен някъде трепти...
Тъжно някак гледа Го Луната,
но сърцето Го боли. Мълчи.
Тази нощ от него Тя си тръгва ...
  486 
Присмивам се на своята наивност,
с която съм редила стих след стих...
Носталгия по детската невинност
изпълни ме, когато ги открих.
Ядосвам се на тромавите фрази, ...
  860 
/На Него/
Две души, осмислят те живота ми,
две сърца завъртат моя свят,
все за мене двете са разхлопани
и подритват мойто без да го щадят! ...
  566 
Думите са дим - не ги пилей!
Замълчи! До край не обещавай!
Вместо да ме лъжеш, се засмей...
и поне усмивка ми остава! :)
Клетвите ти не важат пред мен. ...
  730 
Посветено на всеки, който открива себе си в тези редове :)
Мразя хората, които отказват да се борят -
такива като тях, животът ще ги пребори,
ще ги превърне във гадни, долни твари
и всякаква човечност у тях ще поквари! ...
  356 
Хей, виж ме, аз съм птица,
ръцете ми - криле,
оковите ми земни,
не знам къде са те.
Душата ми е хала, ...
  399 
Обичай ме! Безумно, страстно, диво,
тъй, както знаеш, можеш, само ти.
На мен ми трябва малко да съм жива -
ръцете твои, сините очи...
Да се оглеждам в чисти океани, ...
  700 
Сърцето ли? Захвърли го на пътя.
Небето струпва облаци. И мрак.
Сама побягвам. С болката се мъча -
душа безпомощна, душа - сирак.
Пътеки по света - безкрайни, ...
  464 
Изглежда, както предполагах,
животът ти върви добре...
Но няма вече да ни върне
това, което ни отне.
Сълзи се спускат през усмивка - ...
  461 
По кой ли път житейски скиташ,
с какво се бориш в този час?
Към теб все мислите отлитат
и искам да намеря глас
да те достигна. Но спокойно, ...
  491 
Обичам да говоря с тишината.
Единствена от всички тя разбира
защо така ме плаши самотата
и нещо всеки път във мен умира,
ако не знам къде си, как живееш, ...
  1283  11 
Не знам къде си. Спрях да търся вече.
Оставям те да дойдеш, ако трябва.
Наскитах се. Животът ме повлече
и да обичам вечно ми убягва...
За първата любов долита спомен - ...
  533 
Мразя как те искам, а пък зная -
не делим със теб една луна -
ти имаш мене, имам аз безкрая
и те откривам само във съня.
Разбираш ли, когато те погледна, ...
  539 
Хоризонти да искаш пред мойте очи!
И слънца ми блещукат в косата!
Из спокойните нощни бургаски вълни
най-красиво се къпе луната!
Под лазурното синьо тракийско небе ...
  469 
Обичам те! Наистина го чувствам...
както звездите свойте небеса
и както совите среднощната тъма,
както художник своето изкуство...
Както мравките зелената трева, ...
  614 
Тази нощ не искам да говориш...
Просто стой до мен и помълчи.
Очите сини искам да заториш,
само сърцето ти да чувам как тупти.
Искам да е тихо. И безумно. ...
  550 
В тези дни на робство и на кражби,
как си, българино, още жив?
Взимайки мизерните си дажби,
нито сит си, нито си щастлив.
Век на алчност. Век на простотия! ...
  1138 
Годините минават в крачки бързи,
и тегли всеки своя си хомот.
А времето лети като отвързано...
И този бяг наричаме "живот"...
Гневът се отличава по лицата - ...
  529 
Животът ти е в твоите ръце!
Сама си го избрах такова - трудно!
Заспивам на стоманени игли...
И нека всички други ми се чудят -
във болката човекът се гради! ...
  433 
Искам само да почувствам вятъра
да танцува весел из косите ми,
свободата - вътре в мен да диша тя,
а искра да пари във очите ми...
Дай ми трън и малко насекомо, ...
  401 
За онези дребни радости, които осмислят живота ни...
Довлачи се до тази спирка
да чака рейс. Запали фас.
Видя го зад една отбивка
и стъпка фаса, син от бяс. ...
  427 
Аз съм смях и сълза. Неранима, но слаба,
аз дъга съм и дъжд във небето.
Аз съм слънце и сняг. И във мен се стопява
всеки лед, вътре тук, във сърцето!
Аз съм цвят или мъх. Разярена до радост, ...
  499 
Аз не съм най-красива,
аз не съм най-прекрасна,
аз не съм те ранила,
но не ще да угасна...
Не защото съм болката - ...
  1120 
Сбогувам се със родния си дом,
със цъфналите люляци на двора,
сбогувам се със сивия балкон,
с лозата и прогнилата подпора.
Сбогувам се със старото дърво, ...
  397 
Живях с отворени очи
и в труд, и в изнемога.
Не спрях, когато заболи -
защо? Защото мога!
И в Пъкъла, и в Рая бях, ...
  593 
Не искам обичта ти, а да зная,
че те боли за мене и че страдаш.
Да, грешна съм, но и не вярвам в Рая -
харесва ми да виждам как пропадаш.
Доволна съм, когато се обръщаш ...
  578 
Оставих я на пътя. Нека страда!
Това ми стига, за да се усмихна!
Да гледам любовта ми как пропада,
понесена до болка в някой вихър.
Мечтаех да я срещна, да е моя, ...
  478 
Приведен, изтормозен и разбит,
пресичаше града със крачки бавни,
кашонът му и клечката кибрит
на дом и на огнище бяха равни.
Той друго нямаше на този свят - ...
  382 
Понякога даже се питам
кой би обикнал човек като мен -
нетърсещ ни пламък, ни пепел,
а само жарава и тлен...
Без карта, без път, без адреси, ...
  441 
Не вярвах, че умирала надеждата.
До днес. В краката ми умря!
Изглежда я застигна неизбежното -
изчезна, разпиля се, изгоря...
Разбира се, изпратих я с мълчание - ...
  364 
Сърцето ми препати от обиди,
от думи, обещания незрели...
Но хвърлям долу всички тез' вериги-
вървя, където преди мен са спрели!
Опази твърдо във тъга и в радост ...
  448 
Propuestas
: ??:??