Blagonrava
88 el resultado
Натиках си във устните усмивката
и стиснах зъби, докато зарасне.
Вратите все се удряха в мечтите ми
и празни стаи ми крещяха да порасна.
Зашлеви ме баща ми през усмивката, ...
  921 
Ако ти си със мен,
всяка трудност е детска игра!
Като есенен ден младостта,
младостта изваля,
Аз съм още момиче, ...
  868 
Още малко ще бъде студено, почакай,
старостта ще ни свие до кокал.
Отмалели врабчетата, от подмамено ято
ще пропуснем последния полет.
Като вчерашна грижа ще тежим на децата, ...
  884 
Понакъдрена есен,
бяла, светла завеса,
на ревера ти свито -
малко сватбено цвете,
с наедрели бедра, ...
  833 
По–лесно е да коленичиш, пред това
очи във взора утрешен да впериш...
Раздай любов, за гладния храна...
а ти скъперник - къташ и трепериш...
Широко отвори сърце, запей, ...
  891 
Отсреща пак ме гледа телевизор.
Мъжът ми сутрин бръсне си усмивките.
Детето спи,
а аз - позорно талантлива...
Идилия в панелния затвор. ...
  912  14 
Понякога си тръгвам като облак,
запътен към поредното изплакване.
А шепата ми е полулуна,
полусъбрала звездопади.
Наличие, до кръвозагуба, ...
  821  10 
Закопчани в едно уравнение,
две закръглени стойности с равно.
Между тях със открито презрение
се наместваше минусът бавно.
Двете стойности дърпат чертичката ...
  692 
Пиша. Естествено,
както естествено дишам.
Без стих – астма.
Изречение. И ти във всяко.
От мен тече поезия ...
  582 
Когато ми е мъчно и настинало
под веждите, мъгливо и самотно,
когато посред лято идва зимата
и дъждовете влизат по врата ми косо…
Когато си далече, чак във банята, ...
  584 
Добре дошли у дома, малко е неподредено и прашно, ама то такова му е решението на това помещение. Стените са заоблени и таванът има малка цилиндрична дупчица, често от там вали или по-точно сипе се пясък. Ако ви се струва малко неуютно, ам… ще кажа в свое оправдание, че наемът е нисък и тоя град е ц ...
  630 
Видя ли, че хлапета са звездите,
затичани по пътищата млечни,
към нещо по-голямо от Вселена,
към нещо с размери на прегръдка,
към нещо, от което имаш нужда, ...
  712 
Аз съм котка, нокти имам!
Животът ми е стопанин,
А ти си ми брат по съдба и по кожа,
все едно кълбо търкаляме
и до нас малките глас отварят. ...
  645 
- Като я гледам тая, кълве на мускули, а бате?!
- Аз като я гледам кълве на кинти, братле.
- Па, да свирна, а?
- И да свирнеш – вятър, глей как тока, нема да мъцне.
Виктор се нацупи като малко дете, извади кутия омачкани цигари и запали. ...
  1340 
Живея в свят на приземени хвърчила
и птиците отдавана са влечуги...
Небетата престориха се на земя,
а в тях поникваха лилави теменуги...
И тоя свят, вродено изродлив, ...
  697  10 
Ти нали си небе, пò небе си от всички небета,
а пък аз съм луна и във теб тази нощ ще гнездя.
Ще ни пеят звезди, ще ни свири тревичка на вятър
и ще бъдем “Луна и Небе” и “Небе и Луна”...
Само двамата! Виж, сутринта е далечна... ...
  711 
Когато те няма на повече от целувка
една птица някъде умира от жажда
и черно-бели заглъхват дъгите,
като райета на късана пижама.
Когато те няма на повече от усмивка, ...
  937 
Отрязаха езика на камбаната,
че свещите е лъжела със вяра.
И тя притихна, сви се горе в кулата,
и даже не поглеждаше клисаря.
Започна да се рони меден прах. ...
  654 
Защото са ме кръстили по женски
с име, дето значи „благонрава",
повярвала в природата си нежна,
до вчера мислех си, че съм такава.
Защото ме каляваха по мъжки ...
  926  16 
Раждам се, раждам - на двайсет и пет.
Светът е голям и ме дебне почти незаконно.
Слушай ме, ако не можеш - почни да четеш
там, където изписвам се, тайно и скромно.
Раждам се днес - като пролет през май. ...
  882  11 
Със всеки влак по малко си отиваме,
единствено магнитените релси
отново ни сближават, до умиране,
и връщат ни към името човеци.
Със всеки миг по малко остаряваме ...
  731  24 
Ето, аз те откривам в смеха на утихваща мълния
и те помня и пазя в шепите пролетен мрак.
Но от теб ще си тръгна, невъзможно, ужасно красива
и внезапно ще вляза в горещия дяволски град.
Запотени стъкла ще изгасват еднакво след филма. ...
  692 
Твърде тихо ми стана, откакто замина.
Побелях, побеля и земята,
не защото сезонно беше станало зима,
а изобщо в реда на нещата...
Като стихнал порой ме прибра есента, ...
  686  15 
Накъде, си повярвах, че тръгвам
с тази рокля от бяла мъгла?!
И пред множество гости на утрото
влача всичката болна тъга.
Как да вярвам в подпис и пръстени ...
  641 
Чудовище... огромни очи, вперени в мен, пронизват цялото ми същество и от време на време затръшват гигантските си мазни клепачи, за да се навлажнят. Миризма на застояло и тиня гложди всяка от порите на лицето ми и ги пълни с лепкава слуз, прозрачна течност залива пръстите на краката ми и усещам непр ...
  713 
Кажи ми нещо?! Още съм си същата,
макар и побеляла като зимата.
Очите ми във лято те превръщат
и есен в гърдите си съм скрила.
Кажи ми, че съм хубава. Мечта на птица ...
  580 
Тъмносин като облак и понякога толкова тъжен,
аз се свъсих над черния вестник и спрях.
Де ще бъда от утре, когато животът ми свърши!?
А когато порасна, ще бъда ли още юнак!?
Ще се връщам по тъмно уморен от живот и от работа. ...
  686 
Искам ново перде.
Тапицер за диване
и ракия с мезе,
и да звънна на мама.
Да ми купиш сладкиш ...
  1513  13 
И аз съм тук, държа да отбележиш в протокола.
Отлично ти отивам на чаршафите,
една такава рошава, безгримова и гола,
но без лице, без име и без начини…
И ти си тук, почти сме съвместими… ...
  570 
Харесах се ужасно тази сутрин,
дори за малко да помисля, че съм хубава.
Един безцветен замъглен прозорец
след мене се обърна и подсвирна.
А двойка гълъби, унесени във спорове, ...
  722  11 
Внезапно
запревръщах се
във проза
и почна да боли
по редовете. ...
  624 
Заспивам. Тъмно е и само досадното тиктакане на часовника още ме свързва с този свят. Тик – так, тик – так, гласът му ме дърпа назад и стяга глезена ми като каторжническа метална топка. Стига ми, Мечо, стига ми тоя свят, наситих му се и пренаситих, сега е време да откриваме, кротувай под мишницата м ...
  709 
Ще бъде тихо,
колкото зората,
червената зора на самолети.
Разглезен вятър
лиже от билата, ...
  601 
Кълваха гарвани сърцето ми. Катранени
разкъсваха плътта ми побеснели,
а то, сърцето, кърваво и алено,
пулсираше във празните ми вени.
Очите ми, притворени от ужаса, ...
  615 
Аз бях далеч. Клепачи мързеливи,
едва повдигнати на обед, в единайсет,
и мърлява разрошена походка
до чашата с кафе, едва довлечена,
след цяла нощ. От писане съм болна, ...
  522 
Натежах напоследък. Вероятно от чакане
и така съм чаровна, как да кажа – “до пръсване”.
Имам истини. Истини даже в остатък
и една за из път от онези, по-трудните.
Имам няколко чакащи срещи за лятото, ...
  634  14 
Какво като не мога да танцувам,
без такт се свивам в топлите му длани.
И тръпно ми е, мило и уютно
във ореолите, обгърнали плътта ми.
Какво като не мога да запея?! ...
  647  10 
В забързан темп, във опит за живот,
червило и чергило и оставащо,
за мен, за теб, за лудия ни светоглед
и онова отлитащото ставащо,
което някак твърде самовлюбени ...
  548 
Вероятно живея добре,
като малко петаче в подплатата
и сега ми е топло и тъмно,
не достига до мене заплахата,
че ще бъда похарчено някога ...
  1403 
Сложих малки парчета от пита,
вчера месена, твърда и жилава.
Не опитвай! Кървят ми венците
и съм лоша дори и усмихната.
Сложих тръни на стола пред себе си ...
  723 
Propuestas
: ??:??