Dendu89 (Деница Гарелова) - Obras

Мастило 🇧🇬

Събрала съм кръвта си във мастило,
написах ти прощално изречение.
Аз, вероятно, много съм грешила.
А ти навярно не обичаш мене.
И докато се лутаме във празното, ...

Dendu89

Poesía

2021-01-03T10:24:38+02:00 656 10 32

До другата Неделя 🇧🇬

Как си, мамо, в пустото ти село?
Къщите от хората са повече.
Никнат некролози през Неделя.
Молитвите са тесни за животите.
Небето е по-близо от земята, ...

Dendu89

Poesía

2020-12-31T00:50:49+02:00 510 6 13

*** 🇧🇬

Най-жалният ми вик е тишината.
Най-силно се обича след раздяла.
От мен до теб е стъпка наобратно
и няколко часовникови такта.
Мъглата влачи бледата ти сянка, ...

Dendu89

Poesía

2020-12-30T10:30:40+02:00 628 12 18

Китара 🇧🇬

Китарата носи на струните стона,
а аз - музикант, на паветата жълти.
Стотинки размятат забързани хора
и чудя се колко ли струва дъхът ми?
През тъмен прозорец ме гледа детенце, ...

Dendu89

Poesía

2020-12-29T19:46:08+02:00 495 9 13

Морско 🇧🇬

Страхът разкъса нишката на мрака,
Луната се търкулна зад морето.
Сред плуващите, само аз се давя,
надеждите - спасителна жилетка.
Не става от вълните дом за мене, ...

Dendu89

Poesía

2020-12-28T23:15:42+02:00 685 7 21

Не заспивай 🇧🇬

Ако се преродя в светлина,
не заспивай, любов.
Не заспивай!
Ето ...имаш кафе. И вода.
Някой филм. И любимата книга. ...

Dendu89

Poesía

2020-12-28T10:20:28+02:00 643 5 13

Валс 🇧🇬

А беше просто юни, просто валс,
но дансингът изглеждаше жарава.
Стомахът ми се свиваше от страст..
И исках те.. и исках те веднага.
Съвсем нетрезва беше вечерта, ...

Dendu89

Poesía

2020-12-23T11:57:06+02:00 716 10 18

Почти 🇧🇬

Аз почти те забравих.
Почти!
Ето.. виж ме..!
Добре ли изглеждам?
Имам котка. И мъж. ...

Dendu89

Poesía

2020-12-21T15:58:08+02:00 634 7 20

Небесни монолози 🇧🇬

Замириса ли, бабо, на хляб –
там в небето – на хляб, и на Коледа?
Много пъти до тебе не бях,
много пъти си тъпках по корена.
Но на възел заплела криле, ...

Dendu89

Poesía

2020-12-18T12:49:23+02:00 553 5 9

Недей да питаш 🇧🇬

Недей да питаш
колко ме боли,
и виното дали не ме убива.
Пиянството си има
сто вреди, ...

Dendu89

Poesía

2020-12-16T13:21:37+02:00 588 8 25

Твърде късно 🇧🇬

И стана твърде тъмно да прогледна,
и твърде късно за да те забравя.
Ако във пепелта не се намерим
от огъня какво ли е останало?
Във стаята стените се стесняват ...

Dendu89

Poesía

2020-12-13T08:24:12+02:00 604 8 19

С дъх на мандарина 🇧🇬

О, колко пъти мога да умирам -
в очите ти със цвят на старо злато,
в целувки - по-опиващи от вино!
О, колко пъти мога да се раждам!
И колко пъти мога да се влюбя, ...

Dendu89

Poesía

2020-12-11T16:40:26+02:00 496 6 16

За пиянството 🇧🇬

Върти се по инерция кълбото
в очакване на градските Недели.
И младите, препили със живота,
не знаят, че пиянството разделя.
Във порите на идващата зима ...

Dendu89

Poesía

2020-12-08T14:09:59+02:00 1.2K 6 11

Секунда по-дълга от вечност 🇧🇬

За времето аз нямам време,
щом погледът ражда безкрая.
Във чаша пиянството стене,
почти пренебрегнало Рая.
А ти - твърде нежно целуваш, ...

Dendu89

Poesía

2020-12-03T18:20:26+02:00 547 6 21

Кокиче в Милано 🇧🇬

Да играем ли пак на шише,
както десет години по-рано?
Целуни...
Целуни ме, момче..,
както някога! Брой отначало! ...

Dendu89

Poesía » De amor

2020-12-02T08:17:25+02:00 681 5 14

Между редовете 🇧🇬

Раздялата е тиха. И дъждовна.
И също като теб – вещае липса.
Полепнал по зениците ми спомен
ме кара да не мигам. И те искам -
обратно във стиха ми - недописан ...

Dendu89

Poesía » De amor

2020-11-29T08:22:50+02:00 611 8 22

Сняг от птици 🇧🇬

От полета на птиците разбрах-
ноември, че сънува тишината.
Снежинки две търкалят се към нас,
а ние сме деца на синевата.
Да си играем с облак..искаш ли? ...

Dendu89

Poesía

2020-11-27T08:12:59+02:00 998 5 24

Капка от мълчание 🇧🇬

Мълчи ми се.
Мълча от все сърце!
На кучетата хвърлих всички думи.
Изплетох тишините на венец.
По-тиха лягам в нежните ти устни. ...

Dendu89

Poesía » De amor

2020-11-24T23:20:36+02:00 646 10 23

Захарни трапчинки 🇧🇬

Днес не е ден за писане!
Не е!
Какви ти рими?
Виж, че те обичам!
Аз имам теб. ...

Dendu89

Poesía » De amor

2020-11-21T23:17:00+02:00 749 13 23

Невидимо 🇧🇬

Изкатерих поредния връх-
слепотата по ириса светъл.
Спи, любов!
Както спи и градът.
Аз ти паля пожари от ...

Dendu89

Poesía

2020-11-13T18:58:17+02:00 552 7 17

Пиеса 🇧🇬

Тази обич? - банален роман.
По-добре да не ти я разказвам.
Край , от тези, в които си сам
и мълчиш.
И си плачеш на рамото. ...

Dendu89

Poesía

2020-11-13T08:24:55+02:00 582 5 20

Лирично 🇧🇬

Влизай, моя любов!
Остани!
Ти нали на търпение учи ме..
Нямам нищо.
Ни вино. ...

Dendu89

Poesía

2020-11-12T18:46:44+02:00 426 5 12

Няма значение! 🇧🇬

Вероятно така те обичам,
че стеснявам на Ада зениците.
Идвам боса и..
трудно четлива,
а стихът ми превръща се в ...

Dendu89

Poesía

2020-11-12T11:52:28+02:00 543 7 23

Наследствено 🇧🇬

По пръстите, по кожата се връщат
напуканите блянове за пролет.
Като онази на Април присъща
цъфтяща по балконите на хората.
Разплитам тишина като коприва ...

Dendu89

Poesía

2020-11-11T08:31:31+02:00 491 2 17

Шоколадово 🇧🇬

Стъпки? Кой си?
Тихо влизаш.
Имаш цвят на топло лято.
Не , не идвай
твърде близко. ...

Dendu89

Poesía » Erótica

2020-11-10T11:54:10+02:00 809 6 23

Чай 🇧🇬

Чай от лайка кипи,
а небето покрива се
с малки остри игли
и ми драска по липсите.
Дай ми само една – ...

Dendu89

Poesía

2020-11-09T22:57:13+02:00 1.4K 3 9

До Марс 🇧🇬

Аз имам теб. Какво ми трябва?
Едно кафе. И песен - твоята.
Във шепа - пролет. Къс от хляба.
И блус за двама под пороя.
Вали навън. Небето дом ни е, ...

Dendu89

Poesía

2020-11-09T07:30:43+02:00 610 8 16

Разделят ни 🇧🇬

Разделя ни цигара. Дим. И пепел.
И силно питие, недоизпито.
И може би ключът. И часовете,
в които си забравил да обичаш.
Разделят ни студените моменти ...

Dendu89

Poesía

2020-11-08T10:16:42+02:00 948 13 48

Една почти убиваща ме рана 🇧🇬

След твоето "Отивам си" съм няма.
Прегръщам нощем своето мълчание.
Навътре плача сол по прясна рана.
След твоето "Отивам си", остана ли?
Защото аз останах. И замръзнах. ...

Dendu89

Poesía

2020-11-07T17:01:51+02:00 463 6 15

Богоизбрани 🇧🇬

Ти потупа ли злото по рамото,
щом на Дявол прошепна "Обичам те"?
Не разбра ли, че крие предателство
Щом в лице на светец приютил се е?
Тръпки плъзнаха бавно по тялото, ...

Dendu89

Poesía

2020-11-06T17:33:21+02:00 532 6 7

Под сенките на плажните чадъри 🇧🇬

Под сенките на плажните чадъри
надеждите за лято изветряха.
Аз пясъка броя. Ти - пеперудите.
Самотни сме, прегърнали телата си.
Прегърнати, телата са самотни, ...

Dendu89

Poesía » De amor

2020-11-05T15:26:36+02:00 686 8 17

Конец, ракия и вбесена тъща 🇧🇬

Направо ще се хвана за главата!
От болести не мога да избягам.
Боли ме жлъчка. Черен дроб. Стомаха.
А, чакай, че сърцето май ме стяга!
И нощем като легна и започва ...

Dendu89

Poesía

2020-11-04T19:41:28+02:00 670 5 30

Пъзел 🇧🇬

Дори да завържа небето на възел
ще падне на ниско Луната.
По нейната крива, в най-тъжния пъзел
ще липсва ключът за вратата ти.
Ще липсва ключът и ще липсва бравата, ...

Dendu89

Poesía

2020-11-02T21:09:25+02:00 459 4 15

Звукът на сърцето ти 🇧🇬

Мракът бавно изплете тъгата на люлка
и потънах в мълчание лунно.
Тишината направи завивка от вълна.
Самотата превърна се в мълнии.
Страх ме е от небето. И от огъня също. ...

Dendu89

Poesía » De amor

2020-11-02T10:40:09+02:00 611 6 17

Кадифе 🇧🇬

Не би могло да бъде по-красиво
щом твоят дъх е моят въздух нощем.
Небето е дантела. Ти - мастило
в ръцете ми. И пиша. Пиша още..
по кожата ти с аромат на пролет, ...

Dendu89

Poesía

2020-11-01T10:54:02+02:00 545 7 17

Бавно. И на пръсти. 🇧🇬

В съня ти идвам бавно. И на пръсти.
И ще ти пусна мъничка светулка
Лежаща върху миглите ти гъсти -
докосвай ме, преди да те събудят.
Преди да стане светло. И студено, ...

Dendu89

Poesía

2020-10-31T16:41:36+02:00 553 7 11

Прости ми! 🇧🇬

Прости ми!
Прости ми морето,
което надигнах в очите ти.
С цунами крепя ветровете,
в ръце до земята привити. ...

Dendu89

Poesía

2020-10-30T09:55:08+02:00 800 6 8

На шосето 🇧🇬

Сви на топка небето
и го сложи във джоба си -
онзи там - на шосето,
просещ водка.
И спомени. ...

Dendu89

Poesía

2020-10-29T16:54:45+02:00 549 4 16

Майчино 🇧🇬

Майка! Майка! На съд.
Ти видя ли я , Господи?
Рови в черния път
със бръсначи по кожата.
Влачи болка. И син- ...

Dendu89

Poesía

2020-10-28T09:35:08+02:00 503 6 13

Той 🇧🇬

Той мълчи. Диша, знае –
тя е там във началото.
От сърцето назаем
взе му чувството –
цялото. ...

Dendu89

Poesía

2020-10-27T18:59:49+02:00 600 9 9